Европа.История

LUMEN

Когато майсторската музика на Моцарт свири И събира неразделна похвала,

Хорът на Музите става да чуе,

Самият Аполон е целият в слух

Ваш почитател и приятел,

Йозеф Хурдалек

Прага, 12 ноември 1787, Ректор на Общата семинария47

По време на второто пътуване до Прага семейство Моцарт през по-голямата част от времето останали у своите приятели семейство Душек в тяхната Вила Бертрамка в Смихов, където били завършени финалните сцени от Don Giovanni. Франц Душек бил концертиращ пианист; съпругата му Йозефа, сопрано и стара приятелка, с която Моцарт се чувствал много спокойно. Преди да тръгне той бил препоръчан за служител в кралския Kammermusikus.

Моцарт се върнал във Виена, за да открие, че годишната заплата, която му предлагали, била само 800 гулдена, а предишният титуляр Глук умрял със заплата от 2 000. Както винаги неговият престиж надминал неговите финанси. На 27 декември Коне-танце родила тяхното четвърто дете, дъщеря, която живяла само шест месеца. Моцарт приближавал към края на едно златно десетилетие.

Сътрудничеството на Моцарт с абат Да Понте бележи крайъгълния камък в музикалното развитие на Европа. Техните три произведения - Le nozze di Figaro (1786), Don Giovanni (1787) и CosI fan tutte (1790) - принадлежат към opera buffa, един от най-леките и вероятно най-краткотрайните жанрове; но оцелели триумфално. Заедно с немските опери на Моцарт Die Entfürhrung aus dem Serail (1782) и Die Zauberflöte (1791) те оформят най-ранната група композиции, които се настанили в стандартния репертоар на Гранд Опера. Действително в този репертоар от около тридесет заглавия те могат да се сравняват по брой на представленията и по безкрайна популярност само с оперите на Вагнер и Верди. Да Понте се оказал идеален партньор. Беглец от родната Венеция, където се родил в гетото, той не приемал своето покръстване и своите свети нареждания прекалено сериозно. Написал текста за Don Giovanni от сърце48. (Виж Приложение III, стр. 1284.)

При отсъствието на звукозапис [sound] били направени няколко литературни опита да се улови отново необикновената среда на Моцартовото музициране. Шестдесет години след смъртта на Моцарт например поетът Едуард Мьорке (1804-75) направил това чрез една кратка новела, Mozart auf der Reise nach Prag (1851). Той разказва за въображаема среща, която композиторът може би е имал с онези културни хора, съставляващи най-ентусиазираната му публика. Волфганг и Констанце пътуват към Прага през обраслите с борови гори хълмове на Бохемската гора, когато съзират замъка на графовете фон Шинзберг. Волфганг е заловен на местропрестъплението, когато безгрижно откъсва един плод от портокаловото дърво в парка на замъка. Но той е награден с покана за вечеря. След вечерята сяда да посвири на пианото и разказва с музикални илюстрации как е композирал финала на Don Giovanni.

ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ

683

Без повече суетене той изгаси свещите в двата свещника, изправени до него, и онази ужасяваща атмосфера - Di rider finirai pria dell’aurora - отекна през мъртвешката тишина на стаята… От далечни звездни сфери сякаш от синята нощ изпаднаха трелите на сребърен тромпет, за да пронижат душата с ледения трепет на съдбата.

Chi va là. Кой върви там?

Отговори - Някой чува искането на Дон Джовани.

После гласът отеква отново, монотонен както преди, молейки неблагочестивия младеж да остави мъртвите на мира…49

Чехите не забравили кратките дни,когато Моцарт удостоил тяхната страна. Един съвременен чешки поет използва вечерта във Вила Бертрамка като трамплин за размишления за недостижимия рай:

A kdyz poöal hrât

a copânek mu poskakoval po zâdech pfestaly âumët i lastury a nasta vily svâ rozkoènâ ouèka…

(И когато той започна да свири/ и неговата опашка да танцува по гърба му/ дори морските раковини престанаха да бръмчат/ и наостриха нежните си уши./ Защо тогава не заключиха вратата?/ Защо не разпрегнаха конете от каляската?/ Той тръгна толкова скоро.)50

Прага, която Моцарт обичал, достигала до върха на своето великолепие, на което малко европейски градове можели да съперничат. Тя била вторият град в Хабсбургските владения и наскоро преживяла пет-шест десетилетия на несравнима архитектурна реконструкция. Елегантният неокласически Театър Тил, само на четири години, където била представена Don Giovanni, бил само една от многото нови великолепни обществени сгради. Дворецът Тюн (1727), сега Британското посолство, където Моцарт отседнал при първото си посещение през 1787 г., бил една от многото разкошни аристократични резиденции от по-късна дата, включително онези на Колередо-Мансфелд, Голц-Кински, Клам-Галас, Карето-Милесимо и Лобковиц-Шварценберг. Базиликата “Св. Никола” (1755), където била изпълнена Моцартовата “Меса в до“ в седмицата след неговото заминаване, била една от дузината барокови църкви, проектирани от Дизен-хофер, баща и син. Каролинум (завършен през 1718) подслонил университетския комплекс, Клементиум (завършен през 1715) - йезуитската църква и библиотека.

И най-важното, всеки от четирите главни исторически градски центрове наскоро бил ограден, украсен и обединен в едно хармонично цяло. Храдчани, древният пражки замък на левия бряг на Вълтава, подслонил катедралата “Св. Вит” (1344), и Вла-диславски Сал (1502) на Ягелоните, през 1753-75 г. бил ограден с високите стени на внушителните канцеларии на Пакаси. Malâ strana, или Малкият град, в подножието на Храдчани, бил украсен с нов епископски дворец (1765). Древният Karlùv Most, или Карлов мост (1357), който свързва двете страни на града, бил украсен по 660-метровата си дължина с изумителна серия от религиозни и исторически статуи. Улиците на стария град на десния бряг, все още доминирани от Tÿnsky chrâm и Кметството, били осъвременени с много обновления. Те били оживявани както винаги от ежечасния спектакъл на градския часовник, където Христос и апостолите водели процесия, следвана

684