Европа.История

appassionato

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

827

В света на операта националните митове са съчетани с изумителни звуци, за да се създадат музикални драми с несравнима сила. Публиката, която гледала и слушала, прикована на местата си, по време на представлението на “Борис Годуной’ от Мусоргски или на “Пръстенът на нибелунгите” от Вагнер не се интересувала от правилните и погрешните неща в историята. Националните опери са поле, където великолепието на музиката само привидно се засилва от фантастичността на либретото. [NIBELUNG] [OPERA] [SUSANIN] [TRISTAN]

He може да се отрече, че развитието на национализма било близко преплетено с модернизацията на европейското общество. Действително някои историци с марксистки убеждения отиват прекалено далеч, настоявайки, че съотношението било абсолютно. “Основната характеристика на модерната нация и на всичко, свързано с нея, пише един от тях, е нейната модерност”31. Подобно твърдение разваля добрата хипотеза, като я преувеличава. Политическото потисничество може да бъде също толкова ефективно, колкото и социално-икономическата модернизация в стимулирането на модерния национализъм; и съществуват няколко примера за преждевременно развили се национални движения, които са напреднали съвсем добре още преди модернизацията. Процесите на модернизация определено променили естеството на съществуващите вече национализми и разширили тяхната социална база отвъд всички предишни ограничения. “Трансформацията на национализма” в главната епоха на европейската модернизация след 1870 г. била реалност, която малко хора биха искали да опровергаят.

Национализмът подчертавал също и важното разграничение между “цивилизация” и “култура”. Цивилизацията била общият сбор от идеи и традиции, наследени от античния свят и от християнството; тя била присадена върху местните култури на всички европейски народи отвън, за да оформи общото им наследство. Културата (Kultur в немския смисъл), обратно, израствала от ежедневния живот на хората. Тя се състояла от всичко, което било специфично за определена нация: от нейния роден говор, фолклор, от нейните религиозни отклонения, от нейните особени практики. В по-ранни времена цивилизацията била възхвалявана, а културата - презирана. Сега национализмът правел обратното. Националните култури били възхвалявани, а общата цивилизация - принизявана. Образованият, мултиезичен, космополитен елит на Европа отслабвал; полуобразованите национални маси, които се смятали само за французи, германци, англичани или руснаци, ставали все посилни.

Теоретизирането за национализма не е отслабнало с времето. Сред модните идеи в края на XX век може да се разгледа гореспоменатата социологическа връзка между национализма и модернизацията: психологическата концепция за Нацията като “въображаема общност”, към която изтръгнати от корена си или новообразовани индивиди избират да принадлежат; и идеята за “Измислената традиция” - механизма, при който зараждащи се нации създавали свои собствени митологии. Интересно е да се отбележи, че всяка от тези много съвременни идеи може да се открие в трудовете на малко известния полски социалист и социален теоретик, Казимир Келес-Краус (1872-1905)32.

Националистическите страсти неизбежно подхранват конфликти. Почти всички части от Европа съдържали етнически малцинства, чиито народни национализми били склонни да се сблъскат с водения от държавата национализъм на властите. В Бри-

тания съществували три потенциални сепаратистки движения; в Руската империя те ] били седемдесет. Дори в Германската империя, която била забележително хомоген- | на от етническа гледна точка, трайни конфликти възникнали в бившите полски провинции, на датската граница в Шлезвиг-Холщайн и в Елзас-Лотарингия. [elsass] [SLESViG] Важни конфликти възникнали между лидерите на националните движения и лидерите на либералните или социалистическите мнения, които или не се съгласявали с национализма perse, или възразявали срещу приоритета, отдаван на националните цели.

Русия била подходящ случай, където имперското държавно строителство на династията Романови влязло в конфликт не само с неруските народи от империята, но също и с популярните чувства за държавно строителство на самите руснаци. В старото сърце на Москва “Империята” живеела неспокойно наред с “Нацията”. Имперските институции, базирани върху двореца, аристокрацията и бюрокрацията, оперирали като чуждестранна окупационна сила в едно до голяма степен селско общество, с което тя почти нямала нищо общо. Освобождаването на крепостните само отложило разочарованието на тази селска нация, чийто живот бил базиран върху селската община и Руската православна църква. Провалът на опитите от началото на XIX век за създаване на простонародна руска Библия, която би могла да послужи за основен камък в създаването на една модерна национална култура, се смята за критичен33.

С минаването на десетилетията национализмът често приемал по-агресивен тон. Националните движения, които започнали като част от либералния кръстоносен поход срещу реакционните династии, се разочаровали, когато техните искания не могли да се реализират напълно. Следователно през последната четвърт от столетието “старият освободителен и обединяващ национализъм” често отстъпвал пред нетоле-рантния натиск на “интегралния национализъм”. Започнали дебати за експулсиране на малцинствата и за “предателството” на всеки, който не се подчинява на националистическата догматична дефиниция за общноста. (Именно в този негативен смисъл терминът “национализъм” влязъл в обща употреба през 90-те години на XIX век.) Германия трябвало да бъде само за германците, “Румъния за румънците”, Руритания за руританците*.

Може би именно в имперска Германия идеите за Blut und Boden, или “кръв и земя”, пуснали най-дълбоки корени. Но във Франция интегралният национализъм намерил своите най-последователни защитници в съчиненията на Морис Барес (1862-1923) и на Шарл Мюрас (1868-1952), съоснователи през 1899 г. на движението Action Française. Според тях франция била само за французите, и то за лоялните, родени там, французи католици. Барес, депутат от Мозел, посветил цялата си кариера на връщането на Елзас и Лотарингия от Германия. Неговата книга Les Déracinés (“Изтръгнатите от корен”, 1897) дала етикета за хората без корен и оттам за непотребните елементи в обществото. Този етикет скоро щял да бъде обърнат срещу евреите, както и срещу много други. La Colline inspirée (1913) прокарала идеята, че католицизмът и истинската френска същност са неделими. Мюрас играел водеща роля в антидрайфуси-

* Руритания - въображаема държава от романите на Антъни Хоуп - Б. пр.

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

829

адата, а по-кьсно, като привърженик на Петен във франция на Виши. Езикът му станал толкова краен, че през 1926 г. неговите съчинения били поставени в католическия Индекс.

Интегралният национализъм засегнал всички национални движения от fin de siècle. Освен в Германия и Франция, той имал дълбоко влияние в Полша, където На-ционапнодемократическото движение на Роман Дмовски (1864-1939) било много характерно за тази тенденция. В Италия той бил присъщ за дейността на иредентистите като Габриеле д’Ануцио (1863-1938), които се опитвали да завладеят Триест и Южен Тирол от Австрия. В Русия довел до отхвърляне на всички, които не се съобразявали с идентификацията на руския дух с православието. Във Великобритания може да се наблюдава сред всички, които изравнявали “британски” с “английски”. В Ирландия той бил представен както от позицията на протестантските ълстърци, които не виждали място за католици в Ълстър, така и от екстремистката тенденция сред ирландските католически националисти, които смятали всички протестанти и англо-ирландци за агенти на чуждестранното господство. Сред евреите той може да се наблюдава в крилото на ционизма, което възприемало Палестина не само като убежище за потиснатите евреи, но и като земя за “Еврейската държава”, където неевреите трябвало да живеят в мълчаливо съгласие.

Много зависело от политическата среда, в която трябвало да оперират различните национални движения. Някои политически теоретици се изкушават да поставят “умерените, хуманни и освободителни” форми на национализма в Западна Европа и да струпат национализмите на Източна Европа в нетолерантната, етническа категория34. Тази класификация е откровено несправедлива. Съществуват много случаи на нетолерантен, етнически национализъм в Западна Европа, от ИРА до фламандския Отечествен фронт. Много национални движения в Източна Европа включват тъй наречените “западни” и “незападни” елементи. Етикетите просто не пасват. Вярно е, че автократичните империи от Източна Европа възпрепятствали национализма от либерален тип, насърчавайки силното противопоставяне от всички възможни страни. Докато народният национализъм получил пълна свобода в повечето части на Европа през петдесетте години след 1870 г., много от онези народи, които се оказали под контрола на Руската империя, трябвало да отложат своите надежди за освобождение почти с цял век. Това отлагане се дължало повече на естеството на съставните руски държави, отколкото на присъщите характеристики на техните поробени народи.

Италианското национално освободително движение действало в продължение на три четвърти от века, докато неговите цели не били постигнати през 1871 г. То е известно като il Risorgimento, “Възраждането”, по името на един вестник, учреден през 1847 г. в Торино от най-дейния лидер на движението граф Камило ди Кавур (1810-61), министър-председател на Сардиния. Но неговите корени се крият сред тайните общества за независимост, сред които били прочутите карбонари, вдигнали несполучливи бунтове в Неапол (1820), Торино (1821) и Рим (1830), и Giovane Italia, или “Млада Италия”, на Джузепе Мацини (1805-72). Мацини, национален революционер и пророк, прекарал по-голямата част от живота си в изгнание в Марсилия, Берн и Лондон. Той създал национална идеология, събудил своите съотечественици от апатията им и призовал симпатизиращите му владетели, като Чарлз-Алберт от Сардиния, да ги подкрепят. “Една нация, декларирал той, е целостта от граждани, говорещи един и същ език”.

830