Европа.История

SOCIALIS

ПРЕЗ пролетта на 1920 г. изборните резултати задължили краля на Швеция да покани един социалист да оглави правителството. Но той го направил неохотно. Извикал лидера на Социалдемократическата работническа партия Карл Халмар Брантинг (1860—1925), и му казал, че може да стане министър-председател, стига да няма “социализъм, разоръжаване и конституционни промени”. За социалистическата партия, която искала орязване на военните разходи в полза на социалните и която искала република, това били трудни условия. Но сделката била сключена; и Брантинг образувал коалиционен кабинет. Била направена първата стъпка в правителствената кариера на една партия, чийто престой в управлението щял да бъде несравним в демократичния свят.

Sveriges Socialdemokratiska Arbetarparti била основана повече от тридесет години по-оано, през 1889 г. Създадена по модела на германската SPD, тя забравила за първоначалния си флирт с марксизма и вместо това тръгнала по парламентарния път и към програма за социални реформи, преразпределение на богатството и държавна намеса. Като британската Лейбъристка партия, тя имала силни връзки с профсъюзите, включително и блоково членство по принадлежност; и била добре организирана на местно ниво в работнически общини. Нейната електорална сила се състояла главно от шведската нова класа на индустриалните работници, с важна подкваса на подкрепа от средната класа и интелектуалците. Тя си спечелила опорна точка в Рикстага през 1896 г. и постигнала шеметен изборен успех през 1914 г. До 1920 г. Брантинг ръководел най-голямата партия в двете камари на парламента.

Шведската система на пропорционално представителство, която била въведена през 1909 г. заедно с всеобщото мъжко избирателно право, затруднявала всяка друга партия да спечели ясно мнозинство. Четири демократични партии — консерваторите, либералите, Селската партия и социалистите — участвали в главния форум и коалициите или временните министри били често явление. Малката комунистическа партия също била представена. Преди конституционната реформа от 1952 г. за партиите било възможно да сключват електо-рални съюзи, за да увеличат своето представителство.

Възходът на социалдемократите във властта и увеличаването на тяхното влияние минали през няколко фази. През 20-те години на XX век Брантинг оглавявал три коалиции — през 1920,1921—3 и 1924—5 (6). Веднъж той изгубил заради законопроекта за безработицата и веднъж — заради желанието си за орязване на разходите за отбраната. Никога не образувал правителство на мнозинството.

От 1932 г. наследникът на Брантинг, Пер Албин Хансон, започнал да придава на партията вид на постоянно управляваща. С един кратък интервал той щял да контролира шведското правителство в продължение на четиринадесет години. Кабинетът от 1936-9 г. бил “червено-зелена коалиция” със селското движение, а онзи от 1939-45 г. — мултипартийна военновременна коалиция на националното единство.

След войната социалдемократите спечелили такова влияние, че можели да трансформират Швеция по свой образ и подобие. Таге Ерландер държал кабинета в продължение на двадесет и три години от 1946 г. нататък. Шведският просперитет бил толкова висок, колкото шведското данъчно облагане и стандартите на спонсорираните от държавата Здравеопазване, образование и социално осигуряване1. Кратък период на консервативно уп-

944