Европа.История

DYNAMO

Може да се твърди, разбира се, че енергийният опит на XIX век е бил по-малък от този на XX. В крайна сметка могъществото на парата и електричеството не издържа сравнение с това на ядрената енергия. Чудната скорост на железницата не може да се мери с тази на самолетите и междуконтиненталните ракети. Деспотичният капацитет на империализма и колониализма, макар да бил голям, едва ли може да се оприличи с тоталитарната тирания на фашизма и комунизма. Важното е, че за чове-i ка от XIX век силата била обект за учудване и надежда; за човека от XX век тя се превърнала в обект за подозрение. В интервала, който разделя Индустриалната революция от Движението за опазване на околната среда, становищата се променили. Ползата от електричеството, когато то било открито през 1805 г., била несъмнена; ползата от ядрената енергия провокирала болезнени дебати. Индустриализацията и ко-лониапизмът някога се възприемали като велика стъпка напред. Сега те се възпри-1 емат, в най-добрия случай, със смесени чувства.

Психологията на мощността и скоростта се променили до неузнаваемост. През I 1830 г., когато първият пътнически влак на света изминал разстоянието между Ливър-1 пул и Манчестър, един висш британски политик бил блъснат и убит от Rocket, която I пътувала с 24 мили в час; въпреки изчерпателните предупреждения той не си напра- ] вил нужните изводи. През 1898 г., когато моторните возила за пръв път били допусна-1 ти по обществените пътища в Британия, ограничението на скоростта им било до 4 ми-ли в час, така че пред тях да може да върви човек с червен флаг. В наши дни не се I проявява никаква загриженост от милионите, които обикалят със 100 мили в час по 1 германските аутобани, с 240 мили в час във френските скоростни влакове или с 1000 1 мили в час на борда на “Конкорд”. След XIX век мощността и скоростта станали поз-1 нати; а познанието родило пренебрежението.

Естествено повечето европейци не осъзнавали колко голяма е силата, която ] била оставена в ръцете им. Безразсъдните и амбициозните искали да я използват до I пълна степен; мъдрите се опитвали да я използват предпазливо. Британците, първи-1 те лидери, нямали друг избор, освен да навлязат предпазливо в континенталните де-1 ла. Същото направил и Ото фон Бисмарк, създател на най-мощната индустриална военна единица на епохата. Железният канцлер превърнал Германия във велика сила, I но не и в универсална заплаха. Най-известните му фрази за “желязото и кръвта” (1849) 1 или за “кръвта й желязото” (1886) били изказани за бюджетите и за социалните дела, I не за войната. Като най-големия държавник на века, той доловил дори ограничени- ] ята на самото държавничество и нямал аспирации “да контролира текущите събития, I само понякога да ги отклонява”. “In der Beschränkung zeigt sich erst der Meister”, гла-1 сяла една от епиграмите на Гьоте (Майсторът триумфира чрез въздържане, или Гени-1 ят се състои в това да знаеш кога да спреш)1. Наследниците на Бисмарк не били спо-I собни на подобно въздържане.

Обратно на някои очаквания докосването на Европа до модерната енергия сь-I живило нейната християнска култура. “Железопътната епоха” била също така и епохата на силно християнство. Инженерите излезли на мода в компанията на мисионе-1 рите. Хората, които усещали своята уязвимост в бързо променящия се свят, копне-I ели за по-старите модели на благочестие и дисциплина. Въпреки безмозъчните ма-I шини и заедно със засилващата се вълна на Романтизма, те изпитвали все по-голя- I ма нужда от божествено окуражаване, по-голяма готовност да приемат свръхестест-I веното и силно желание да изпитат “дълбината на своята същност”. Когато умирали, I

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

769

те били склонни да възприемат своя живот като пътуване по “Духовната железопътна линия”:

Линията към Небето от Христа бе направена С небесна истина бяха положени релсите,

От Земята до Небето се протяга Линията,

До Вечния Живот където свършва…

Божията Любов е Огънят, Неговата Истина - Парата,

Която движи Локомотива и Влака.

Всички вие, които пътувате към Славата,

Трябва да дойдете при Христа, в Него да останете В Първа, Втора и Трета Класа Разкаяние, Вяра и Святост…

Елате тогава, нещастни Грешници, сега е Времето На всяка гара по Линията,

Ако се разкаете и се отвърнете от греха,

Влакът ще спре и ще ви вземе2.

Началните обстоятелства за Европа през XIX век били критични. Силите на промяната можели да оперират само в политическата и интернационална рамка, която се появила в края на революционните войни. И тази рамка получила много характерна особеност от необикновените събития през 1815 г.

През февруари тази година, в момента когато Виенският конгрес не можел да постигне съгласие, революционният дух се измъкнал още веднъж от бутилката. Наполеон избягал от Елба. В последвалите “Сто дни” Европа отново трябвало да се изправи срещу призрака на революционната война. Шокът бил огромен. Ако политическото настроение сред силите победителки през 1814 г. било предпазливо, през 1815 г. станало открито реакционно. В следващите десетилетия то създало климат, в който всеки признак за промяна бил потискан незабавно.

Поради това Cent Jours наелектризирали Европа. За три седмици, след самот-ното му акостиране в Антиб на 1 март, Наполеон прекосил Дофинските Алпи, привлякъл на своя страна маршал Ней, който бил изпратен “да го вкара обратно в клетката”, и влязъл триумфапно в Париж, принуждавайки Луи XVIII да избяга. За три месеца той възстановил своята армия и напуснал Париж, за да атакува силите на коалицията, които се събирали на северната граница. Стратегията му била проста - да победи съюзниците един по един, преди да са успели да се обединят против него. На 16 юни, при Линж, той разгромил прусаците, но не им попречил да отстъпят в строен ред. На 18 юни уверено атакувал британците при Ватерлоо край Брюксел. Но “тънката червена линия” на херцог Уелингтън устояла на всички яростни атаки на французите в един ден на безпощадно клане; и пруската кавалерия на Блюхер, която се появила на хоризонта късно следобед, ги помела от бойното поле. Наполеон, след своята шестнадесета решителна битка, най-накрая бил пометен от полето на историята. На 22 юни той абдикирал отново; на 15 юли, като беглец в Рошфор, се предал на капитан Мейтланд от Bellerophon на Негово величество. Бил отведен в Плимуг, а после -до отдалечения остров Св. Елена. Този път той не избягал. Пишейки мемоарите си, предсказал, че за десет години Европа ще стане или “Казашка, или републиканска”. Когато умрял, “това не беше събитие, отбелязал Талейран, само новина”, [есо]

49. Европа

770