Европа.История

PESTIS

Най-сензационното събитие за епохата била появата на ново турско войнско племе, което било обречено да измести византийците. Османците, или отоманците, се придвижили в празнината, оставена след монголската победа над селджуките. Те получили името си от Осман I (упр. 1281-1326), син на техния основател, Ертугрул, който установил крайните си постове във вътрешността на Анатолия. От тази база правели набези надлъж и нашир, отрязвайки части от византийската граница, изпращайки пиратски флотилии в Егейско море и стигайки чак до Балканите. През 1308 г. те влезли за пръв път в Европа, когато група турски наемници били вкарани от самите византийски наемнически войски - каталанската голяма група, която се разбунтувала срещу своите имперски работодатели. През същата година превзели град Ефес; през 1326 г. - Бурса, която станала първата им столица; през 1329 г. - Никея; през 1337 г. -Никомедия. Синът на Осман, Орхан (упр. 1326-62) установил постоянен мост през Дарданелите и се провъзгласил за султан. Внукът му, Мурад I (упр. 1362-89), след като установил втората отоманска столица в Адрианополис (Одрин), се осмелил да използва старата селджушка титла “Султани-Рум” (Султан на Рим). Султан Баязид (упр. 1389-1403), макар и победен от Тамерлан, провел най-голямото завоевание в Мала Азия, заливайки гръцките селища с мюсюлмански колонисти, докато атакувал Пелопонес и Влахия. При неговата смърт отоманската територия била четиридесет пъти по-голяма от век преди това, а Константинопол бил обсаден. (Виж Приложение III, стр. 1265).

През този век на завоевания границата между християнския и отоманския свят била преправена. Бившите византийски поданици в Гьрция, България, Сърбия и Босна се радвали на кратък интервал от свобода и объркване, преди също да бъдат заробени от непобедимите турци. Отоманците водели една върховна нация от ghazis (войни на исляма) - и осъзнавали това. В старата джамия в Бурса в един надпис, посветен на Орхан, четем: “На Султана, син на Султана на Газис, Гази син на Гази, Княз на хоризонтите, герой на света.”8

Средновековна Гърция, в интервала между латинското и отоманското завоевание, била разделена на местни държавички. Деспотство Епир, Атина, южната държавичка Ахея и островната държавичка Наксос оцелели в продължение на два века. Търговските им интереси били контролирани от италианските градове; владетелите им били латинци; а населението - православно. [ROMANY]

България също излязла извън византийската орбита. Второто Българско царство, което се появило в края на XII век, било динамично и мултинационално. От своята столица Търново Иван Асен (упр. 1186-1218), “Цар на българите и гърците”, разширил владенията си до Белград и Скопие. Неговият наследник Иван Асен II (упр. 1218-41) превзел Албания, Епир, Македония и Тракия. Следващите две династии били с ку-мански произход. Но на 28 юни 1330 г. цар Михаил III Шишман бил убит от сърбите, които посредством това установили своята хегемония. През следващото десетилетие отоманците започнали да ограбват долината на Марица. През 1366 г. последният български цар Иван Шишман III бил задължен да изпрати сестра си в харема на султана и да се признае за отомански васал. Град Търново бил сринат със земята. България започвала 500-годишното си съществуване като отоманска провинция.

&

ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА

405