Европа.История

DYNAMO

Във Веве в Швейцария Ромен Ролан, музиколог, романист и звезда на международния литературен небосклон, наблюдавал ужасен как неговите приятели се поддават на военната треска. Вбесен от позицията на Ватикана, той твърдял, че Европа е изгубила всичките си морални напътствия след смъртта на Толстой, чиято биография току-що бил написал:

3-4 август. Аз съм опустошен. Бих желал да съм мъртъв. Ужасно е да живееш сред това обезумяло човечество и да присъстваш, но безсилен, при сгромолясването на цивилизацията. Европейската война е най-голямата катастрофа в историята от векове. [Тя е] съсипването на нашите най-свещени надежди за човешко братство… Аз съм почти сам в Европа‘36.

Избухването на войната през 1914 г. провокирало повече размисли върху темата за историческата причинност, отколкото всяко друго модерно събитие. Много хора били подведени да повярват, че една катастрофа с такива титанични пропорции трябва да е била предизвикана от причини с подобен титаничен мащаб. Почти никой не си представял, че трябва да бъдат обвинени само отделни индивиди. Били написани огромни трудове за “дълбоките причини” за войната. Действително историците все още обсъждали тези проблеми, когато Втората световна война им дала още повече материал за размисъл.

Думата “титаничен” не е неуместна. Малко преди Първата световна война Европа била разтърсена от огромно морско бедствие, за което всички експерти казвали, че не можело да се случи. На 15 април 1912 г. най-големият параход на света, бе-лозвездният лайнер “Титаник” с водоизместимост 43 500 тона, се ударил в атлантически айсбер при първото си пътуване и потънал, погубвайки 1513 живота. При размерите на кораба било очевидно, че един инцидент би имал безпрецедентни последствия. От друга страна, нямало основания причините за бедствието да се свързвате неговите размери. Две комисии за разследване посочили много специфични черти на точно този кораб и на точно това пътуване. Сред тях били дизайнът на корпуса, снабдяването със спасителни лодки, необичайното състояние на арктическия лед, голямата скорост, северният курс, нареден от капитан Смит, и липсата на координирани действия през изминалите час и три четвърти след първончапния сблъсък с айсберга. Историците, занимаващи се с корабокрушенията, трябвало да изследват ясно защо “Титаник” е потънал, но също така и защо толкова много други огромни кораби са успели да прекосят Атлантика напълно невредими137.

Аналогията с войните не е напълно неуместна. Военните историци трябва да изследват не само защо мирът е пропаднал пре 1914 г., но също така и защо е бил съхранен през 1908 или през 1912 и през 1913 г. По-скорошният опит от “Студената война” показа, въпреки потенциала за колосално бедствие, че не е задължително динамиката на два военни и политически блока да доведе до световна война.

Никой не провокирал повече дискусии по тези проблеми от дървения философ от Магдален колидж, А. Дж. П. Тейлър. В продължение на поколения военната история е била силно оцветявана от емоции и морални обертонове, възбудени от смъртта на милиони; и беше необходим човек с монументална непочтителност, който да предизвика общоприетите мнения. Обръщайки се към събитията от 1914 г., Тейлър назовава хората, които, изглежда, са причинили войната сами, без ничия чужда помощ:

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

901

“Тримата, които взеха решенията, дори ако те също бяха жертва на обстоятелствата, бяха Берхголд [австрийският външен министър], Бетман Холвег и мъртвецът, Шлайфен”. Като неизлечим германофоб той не казва нищо за сър Едуард Грей‘38.

В друго блестящо есе за военната логистика от 1914 г. Тейлър стига до крайната позиция, където самата идея за причинност изглежда излишна: “Днес е модно да се търсят дълбоки причини за големите събития. Но може би войната, която избухна през 1914 г., няма дълбоки причини… През юли 1914 г. нещата тръгнаха в погрешна посока. Единственото сигурно обяснение е, че нещата стават, защото стават”’39.

Другаде той се връща към една по-убедителна гледна точка, която обяснява големите катастрофи в историята от гледището на фатална комбинация от общи и специфични причини. “Дълбоките причини”, върху които историците поставят такова ударение, се оказали съществен елемент както от предвоенния мир, така и от провала на мира. Без “специфичните причини” те щели да имат незначителни последствия:

Самите неща, които се обвиняват за войната от 1914 г. -тайната дипломация, балансът на силите, големите континентални армии, - също така дали на Европа един период на несравним мир… Не е добре да питаме: “Кои фактори са причинили избухването на войната?” Въпросът по-скоро е: “Защо тези фактори, които толкова дълго съхраняваха мира в Европа, не успяха да го направят през 1914 г.?”140

С други думи, трябвало е да има искра, която да подпали бурето с барут. Без искрата барутът остава бездеен. Без наличието на отворено буре искрите са безвредни.

За да илюстрира тезата си, Тейлър можеше да избере случая с “Титаник”. Вместо това избрал аналогията не с кораби, а с автомобили. Правейки това, той наблегнал върху динамичния елемент, общ за всички варианти в теорията за катастрофите, където се вижда как събитията се движат неумолимо към критичната точка:

Войните много приличат на пътните инциденти. Те имат обща и частна причина едновременно. Всеки пътен инцидент е причинен в крайна сметка от изобретяваното на двигателя с вътрешно горене… [Но] полицията и съдът не вземат под внимание дълбоките причини. Те търсят специфичната причина за всеки инцидент - грешка на шофьора, превишена скорост, пиянство, повредени спирачки, лоша настилка на пътя. Така е и с войните14’.