Европа.История

REVOLUTIO

VENDÉMIAIRE

ПРЕЗ октомври и ноември 1793 г. Френският национален конвент гласувал за въвеждане на Републикански календар, базиран върху революционни принципи. В серия от декрети било решено, че годината трябва да започва в полунощ на есенното равноденствие на 22 септември и че Година I от Републиканската ера трябва да е започнала в деня на провъзгласяването на Републиката, 22 септември 1792 г. Годината щяла да бъде разделена на дванадесет равни месеца от по тридесет дни, а всеки месец — на три десет дневни “десетици” (Вече нямало да има нито седмици, нито недели.)

МЕСЕЦИ: Vendémiaire (Месец за гроздобер); Brumaire (Месец на мъглата); Frimaire (Месец на сланата); Nivôse (Месец на снега); Pluviôse (Месец на дъжда); Ventôse (Месец на вятъра); Germinal (Месец на семената); Floréal (Месец на цветята); Prairial (Месец на сенокоса); Messidor (Месец на жътвата); Thermidor (Месец на горещината); Fructidor (Месец на плодовете).

ДНИ: I 11, 21, primidi; 2, 12, 22, duodi\ 3, 13, 23, tridi; 4, 14, 24, quartidr, 5.15,25, quintidi’, 6, 16, 26, sextidi’ 7, 17, 27, septidr, 8, 18, 28, octidi; 9, 19, 29, nonidi\ 10, 20, 30, decai. (Виж Приложение III, стр. 1294-5.)

Когато системата била приложена на практика, 1 януари 1794 г. официално бил трансформиран в Duodi на 2-та Декада, 12 нивоз, Година II.

За да се съобрази с естествената година от 365 1/4 дни, календарът бил организиран в групи от по четири години, наречени franciades\ а на всяка година били отпуснати по пет допълнителни дни, sans-culottides. Четвъртата година от всяка franciade получавала допълнителен “високосен ден”, Jour de la Révolution.

Републиканският календар бил поддържан официално в продължение на четиринадесет години; но фактически бил изоставен след шест. Григорианският календар отново бил в широка употреба при Консулството, дълго преди да бъде възстановен официално на 1 януари 1806/11 нивоз XIV.

Много добре било пресметнато, че нищо не може да разбие по-успешно чувството за ориентация на нацията от промяната на календара. Контрареволюционерите се опитали да вървят в крак със старото време. Революционерите настоявали за новото. Историците трябва да се оправят и с двете.

мократична конституция, осигуряваща всеобщо избирателно право, референдум и избор на правителство, но тя останала само на хартия. Комитетите за обществено спасение в Париж не отпускали хватката си върху цялата страна чрез мрежа от подко-митети във всяка община и департамент във франция. Тези комитети, образувани със закона от 21 март 1793 г. за регулиране на чужденците, се превърнали в инструменти за неограничен диктаторски контрол.

Революцията започнала да изяжда собствените си деца. Терорът вилнеел, поглъщайки все по-голям брой жертви. Дантон и неговите другари били порицани и екзекутирани през април 1794 г. заради това, че са оспорили целите на Терора. Робеспиер, главният терорист, срещнал порицанието и смъртта на 28 юли 1794 г., 10 термидор II. [сишотт]

КОНТИНЕНТ В СМУТ

711

Съдбата на монархията отразила като огледало тези събития. През октомври 1789 г., след Женския протестен марш до Версай, Луи XVI, заедно със семейството си, бил заведен в двореца Тюйлери в Париж. Той вече бил предмет на неприлични подигравки:

Louis si tu veux voir Bâtard, cocu, putain,

Regarde ton miroir La Reine et le Dauphin.

(Луи, ако искаш да видиш/ Копеле, рогоносец и курва,/ Погледни в огледалото си/Твоята кралица и твоя син)26.

През юни 1791 г., след отхвърляне на всички отстъпки, направени след деня на Клетвата на тенискорта, кралят избягал маскиран до източната граница само за да бъде заловен във Варен в Шампан. Връщайки се опозорен в Париж, той подписал първата конституция, така както била подготвена от Националното събрание, превръщайки се в “наследствен представител” на народа. През 1792 г., когато Тюйлери бил щурмуван, той бил арестуван и “суспендиран”. През септември - детрониран. На 21 януари 1793 г. бил съден и екзекутиран като предател. На 16 октомври Мария-Антоанета последвала неговата участ. Десетгодишният дофин, Луи XVII, бил предаден на осиновители с плебейски произход и по-късно умрял от туберкулоза поради това, че не се грижели за него.

В Полша-Литва събитията следвали същото развитие от конституционна реформа към революционен тероризъм. В конституцията от 3 май 1791 г., в един кратък документ от единадесет клаузи, били премахнати всички очевидни недостатъци на старата система, включително и liberum veto. Била създадена Rzeczpospolita oboyga narodôw, “общността на двете нации” като модерна конституционна държава. Монархията била обявена за наследствена (макар че кралят бил застаряващ ерген). На буржоазията било дадено избирателно право, което по-рано било ограничено само за аристокрацията. Селяните били вкарани в сферата на публичното право, от което по-рано били изключени. Това бил първият конкретен успех на мирната реформа, първата конституция от този тип в Европа, формулирана, приета и публикувана четири месеца преди своето съответствие във франция. Това бил напредъкът, за който се надявали либералните реформатори надлъж и нашир. В Лондон ентусиазмът на Едмънд Бърк не познавал граници. Полската конституция от трети май, написал Бърк “вероятно е най-чистото… обществено добро, с което някога е било удостоявано човечеството”:

Способите бяха толкова поразителни за въображението и задоволителни за разума, и толкова успокоителни за моралните чувства… Всичко беше на мястото си и подредено, но… всичко беше подобрено. И в допълнение към това нечувано съединение на мъдростта и сполуката, това щастливо чудо, не бе проляна и една капка кръв, нямаше коварство, нямаше насилие… Щастливи хора - ако знаят как да продължат по начина, по който започнаха27.

712