Европа.История

ORIGO

на име Стефан, бил избран да го наследи. Трябва да е бил шокиран, когато свещеник Стефан умрял от удар, непосветен, само след четири дни; и трябва да е бил напълно неподготвен, когато самият той бил провъзгласен на същия ден. Благодарение на несигурния статус на свещеник Стефан, дякон Стефан се номерира различно - като Стефан II, Стефан III или Стефан II (III)23.

Захарий, учен грък от Калабрия, провеждал политическата линия, установена от предшествениците му, Григорий II (715-31) и Григорий III (731-41). Докато се съпротивлявал срещу иконоборческите изисквания на император Константин Копроним, той внимавал да не скъса с Империята. В същото време следял северните дела с голям интерес. Бил в постоянна връзка със св. Бонифаций, когото упълномощил като папски нунций да романизира франкските църковни практики. Нещо по-важно, по молба на франките той издал официално решение, в което се казвало, че е желателно кралските титли да бъдат притежание на онзи, който действително упражнява властта. В действителност Захарий одобрил детронирането на последния Меровингски крал. Подписал двадесетгодишно примирие с ломбардите от името на град Рим и се опитал да посредничи в кавгите на ломбардите с Византийската екзархия в Равена. Но през последната година от живота си той бил безсилен да възпре Аистулф, агресивния нов крал на ломбардите. През 751 г. Аистулф завладял Равена преди похода си на юг. Когато ломбардските емисари започнали да изискват ежегоден данък от Рим, станало ясно, че отдавна установените свободи на града и на патриарха са директно застрашени. Това били събитията, които провокирали пътешествието на наследника на Захарий.

франкия, или “франкланд”, най-голямата от държавите-наследнички на Западната Римска империя, в продължение на 300 години била управлявана от наследниците на Меровей (поч. 458), дядо на Кловис I. Тя се разпростряла от Пиренеите до Везер. От трите й съставни части Нейстрия, съсредоточена около Париж и Бургундия на Рона, все още била основно гало-романска, докато Австразия на изток, съсредоточена около Реймс, била първоначалната франкска родина и преобладаващо германска. През поколенията тя често била разделяна и обединявана отново. През осми век Меровингската монархия изгубила всичко освен формалния контрол върху наследствена титла в Австразия “управител на двореца” Арнулфингс, който упражнявал ефективно управление над цялата страна. През 751 г. именно майордом Пипин III, внук на Карл Мартел, изпратил пратеници до патриарх Захарий, които да попитат “дали е справедливо един да царува, а друг да управлява”. Получавайки желания отговор, той свалил своя крал, Хилдерих III, и заграбил трона. (Виж Приложение III, стр. 1252.)

Когато пътниците се изкатервали с мъка до върха на прохода, състоянието на пътя сред огромните трудности на планините трябва да е създавало дълбоко впечатление. Гладкият някога паваж бил напукан, назъбен, обрасъл с трева и на места напълно отнесен от водата. Огромните му каменни плочи не били поправяни от незапомнени времена. Имперските постове престанали да функционират. В котловината под голия, обвит от мъглите връх руините на храма на Юпитер Рениус се издигали изоставени и достойни за окайване до замръзналото езеро. Прекарал цял живот, съзерцавайки гледката на рушащия се форум, Стефан нямал нужда да му напомнят за отминаването на римската слава. Но изолацията на прохода трябва да е подхождала на настроението му. Той със сигурност е обърнал внимание на факта, че се впуска в

306

ояюо

нещо, в което никой от неговите предшественици не е рискувал да се впусне. Макар че Григорий II някога подготвял подобно пътешествие, то било отменено. Никой епископ на Рим не бил прекосявал Алпите. Когато Стефан започнал дългото си спускане към Сент Мориц, трябва да е размишлявал върху изводите. Той не действал импул-сивно. Изпратил за помощ в Константинопол, но напразно. Посетил Павия и помолил лично крал Аистулф, но без никакъв резултат. Обръщал се към франките в една последна, премерена стъпка, която да предотврати нещастието. Ако ни позволите анах-роничната фраза “той извикал Новия свят, за да възстанови баланса на Стария”.

Християнският свят, в който римският патриарх се опитвал да си спечели по-централна роля, бил по-малък, отколкото в миналото, или бил обречен да бъде такъв в бъдеще. Той бил смален силно от арабските завоевания от предишния век и все още не се бил разпрострял върху земите в центъра и на изток на Полустрова. Византийската империя устояла на арабската обсада от 718 г., но била заградена на Балканите и в Мала Азия. Мюсюлманите наскоро спечелили цялото Западно Средиземноморие и по-голямата част от Иберия. Макар и отблъснати от Лоара преди около двадесет години, те все още държали голяма част от южна Галия, където готските градове Нимс и Безиер се разбунтували. Ако Стефан е прекосил съседния проход Алпис Грайя, на около двадесет мили на запад, щял да осъзнае, че се спуска в мюсюлманска територия.

В този критичен момент Латинският християнски свят бил ограничен в тесен коридор, започващ от Британските острови и достигащ до Централна Италия. По средата между Линдисфарнските евангелия и Книгата на Келс келтското изкуство на цветните рисунки било в своя апогей. В Англия преподобният Бийд бил починал преди осемнадесет години. Неговото наметало на англосаксонското учение преминало към Ал-куин, който щял да се прослави във Франция. Централната част на Германия била покръстена току-що. Нейният патрон, св. Бонифаций, починал само преди две години, оставяйки манастира “Флуда” и неговата хорова школа в ранния им детски етап на развитие. Ломбардските владетели на Италия били католици от предишния век, но гле-даали с подозрение към свободите на Рим. Те надушили измяната, когато патриархът застанал на страната на гражданите срещу Павия. Техният контрол над Централна и Южна Италия чрез херцогствата Тоскана, Сполето и Беневенто бил оспорван от византийците, чиито теми (или провинции) Сицилия, Капабрия и Неапол все още били непокътнати.

Със сигурност най-голямата част от Европейския полуостров все още била в ръцете на езически племена. Скандинавия бързо достигала до точката на експлозия, когато дивите й викингски грабители щели да се излеят върху северните морета. Езичниците фризийци и сакси постоянно били нападани от франките, но не били подчинени окончателно. Точно в този момент франкският владетел, с когото Стефан щял да се срещне, Пипин Къси (упр. 751-68), си почивал в Бон, след като току-що завършил последната от своите наказателна кампании в Саксония. По-дапеч на изток езичниците славяни владеели всички земи от устието на Елба до Егейско море. Освен Елба те владеели почти всички големи реки - Одер, Висла, Среден Дунав и Днепър. Киев наскоро бил документиран като спирка по речния маршрут от Балтийско към Черно море и Месопотамия.

РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА

307

За щастие на християнския свят в мюсюлманския свят царял смут. Абасидски-ятхалифат бил в ранните си етапи на преместване на своя гравитационен център от Арабия към Персия. Ал-Мансур бил на поход. Синът му, Харун-ал-Рашид, който щял да остане известен в историята като герой от “Хиляда и една нощ’’, бил малко момче. Последният от победените Омаяди бил на път към Испания, за да основе емирата Кордова.

Събитията от пътуването на патриарх Стефан трябва да бъдат възстановени от два главни извора - единият римски, а другият - франкски. “Vita Stephani“ образува част отофомна компилация, известна като “Liber Pontificalis”, съставена от дълга серия биографии и папски постановления, датирани от VI—IX век24. Положени са големи усилия, за да се представи епизодът от папска гледна точка. Обратно, третото продължение към Хрониката на Псевдо-фредегар оформя допълнение към основния франкски документ за епохата на Меровингите25. Тя е ограничена до царуването на Пи-пин III и е била написана по нареждане на роднината на Пипин Нибелунг. Големи усилия са положени да се представи гледната точка от епохата на Карл Велики. Ударенията и пропуските на двата извора дават на историците голям простор за интерпретации.

Изворите казват малко директни неща за политическата сделка, която вдъхновила пътешествието на Стефан; но очертанията са ясни. Макар че Пипин взел предпазна мярка и потърсил папския съвет преди своя coup d’état * и вероятно е бил посветен от св. Бонифаций, правото му да управлява очевидно е било поставено под въпрос. Също така, макар че Стефан II се консултирал както с императора, така и с краля на ломбардите, неговата молба към франките трябва да е останала незадоволена и от двамата. Поради това същността на сделката, която се подготвяла, била Рим да осигури липсващата легитимност на Пипин, ако франките осигурят на Рим липсващата му сила на оръжието. Стефан II желаел да даде религиозното си одобрение за управлението на Пипин, а в замяна на това той да възстанови политическия ред в Италия.

По-късната традиция приема, че суверенното Римско папство имало всички права да действа без препоръки от византийския император. Но това означава да четеш историята отзад напред, формално патриархът на Рим дължал вярност към Империята. Неговата фактическа неприкосновеност във Вечния град била спечелена без правна санкция. Не че има причина да се предполага, че се опитвал нарочно да навреди на имперските интереси. В крайна сметка той тръгнал, придружен от императорския посланик, който го съпроводил до Павия за разговора с Аистулф. Препоръчвайки своя план на Пипин, той щял да използва фразата “за каузата на св. Петър и Римската република”. Преди образуването на Папската държава понятието respublica romanorum можело да се споменава само във връзка с Византийската империя. Извикването на един варварски вожд, за да прогони друг, бил един от най-старите тактически ходове на Империята. Трябва да се докаже, че извикването на франките само по себе си не било акт на нелоялност. Стефан II разколебал своята вяра в Империята до края на историята.

* Преврат - Б. пр.

308