Европа.История

III

ГЮМА

Древен Рим, 753 г. пр. Хр. - 337 г. сл. Хр.

В римския свят съществува едно качествено сцепление, което не може да се приложи нито към Гърция, нито към някоя друга цивилизация, независимо от това дали тя е древна или съвременна. Като камъните в римската стена, които се държали един за друг както поради правилното им подреждане, така и заради онзи изключително силен римски цимент, така и различните части от римската сфера на влияние били свързани в масивна, монолитна единица чрез физически, организационни и психологически механизми, физическите връзки включвали мрежа от военни гарнизони, разположени във всяка провинция, и мрежа от каменни пътища, свързващи провинциите с Рим. Организационните връзки се основавали върху общите законови и административни принципи и върху универсалната армия от чиновници, които налагали общи стандарти на поведение. Психологическите механизми били изградени върху страха и наказанието - върху абсолютната увереност, че всеки или всичко, което застрашава властта на Рим, ще бъде разрушено напълно.

Източникът на римската натрапчива идея за единство и сцепление може би лежи в модела на ранното римско развитие. Докато Гърция е израснала от множество разпръснати градове, Рим е израснал от един-единствен организъм. Докато Гръцкият свят се разширява по средиземноморските контури, Римският свят е събран чрез териториални завоевания. Разбира се, че контрастът не е толкова пълен: в лицето на Александър Велики гърците са намерили най-големия завоевател на територии за всички времена; а римляните, след като веднъж се придвижили отвъд Италия, научили добре уроците за морското могъщество. Но все пак съществената разлика не може да се отрече. Ключът към гръцкия свят лежи в неговите кораби с високи носове; ключът към римското могъщество лежи в маршируващите легиони на Рим. Гърците били венчани за морето, а римляните - за сушата. Гъркът бил моряк по сърце, а римлянинът обичал сушата.

Несъмнено, опитвайки се да обясни римския феномен, човек трябва да постави силно ударение върху този почти животински инстинкт за “териториален императив”. Римските приоритети лежат в организацията, експлоатацията и защитата на тях-нататеритория. По всяка вероятност плодородното поле на Лациум е създало навиците и уменията на сухоземното заселване, сухоземната собственост, сухоземната икономика, сухоземната администрация и базираното на сушата общество. От там израства римският гений за военна организация и дисциплинирано управление. На свой ред дълбоката привързаност към земята и към стабилността, които поражда сел-

172