Европа.История

SPARTACUS

ПАРТАК (починал 71 г. пр. Хр.) бил гладиатор и водач на най-голямото въстание,

на робите в древния свят. Тракиец по рождение, той служил в римската армия, пре-

ди да дезертира и да бъде продаден в робство в гладиаторската школа в Капуа. През I 73 г. пр. Хр. избягал и с група други бегълци се установил на лагер на връх Везувий. В : следващите две години той осуетил всички опити да го заловят. Армията му нараснала до | почти 100 000 отчаяни мъже, които кръстосвали Италия надлъж и нашир, до Алпите и до 1 Месинския проток. През 72 г. пр. Хр. Спартак победил всички от властващите консули по I ред в поредица от оспорвани битки. Най-накрая бил притиснат край Петелия в Лукания, I отделен от галските си и германски съюзници и унищожен от силите на претора М. Луци-1 ний Крас. Спартак загинал с меч в ръка, като най-напред убил коня си, за да покаже, че по-] I нататъшната борба е невъзможна1.

Много подходящ е фактът, че Крас бил един от най-богатите робовладелци в Рим. I Той спечелил от именията, отчуждени от фракцията на Марий, и станал много богат както I от своите сребърни мини, така и като обучил робите си на доходни занаяти. Известен като I Богаташът, той бил консул през 70 г. заедно с Помпей и триумвир заедно с Помпей и Цезар през 60 г. Ознаменувал победата си над Спартак, като опасал 120 мили от пътя от Капуа до Рим с разпънати на кръст пленници и като дал на римското население банкет на > десет хиляди маси. Обогатил се още повече като губернатор на Сирия и през 53 г. пр. Хр. I бил убит от партийците. Главата му била отсечена, а устата напълнена с разтопено злато,П Придружителната бележка от партийския цар гласяла: “Натъпчи се в смъртта с метала, за! който толкова ламтеше в живота”.

Робството било вездесъщо в римското общество и според някои оценки е било ключова институция в икономиката. То осигурявало човешката сила за земеделието и индуст-З рията и подкрепяло лукса в градовете. Робството включвало пълна физическа, икономичес: ка и сексуална експлоатация на робите и техните деца. То било поддържано от войните на! Републиката, които довеждали в страната милиони пленници, а в по-късните векове - от систематичните набези за роби и от търговията с роби. Юлий Цезар продал 53 000 галски] пленници само след една битка край Атуатия (Намур). Остров Делос изпълнявал ролята на главно входно пристанище за варварите, купени на Изток и отвъд Дунав.

Робството продължило да съществува като характеристика в европейския живот дълго ! след римските времена - както и в повечето култури. То оцеляло през християнското Средновековие, макар че до голяма степен било изместено от институцията на крепостничесИ вото. То било всеобщо допускано сред християните, тъй като самите роби не били християни. Било доста често срещано и в Ренесансова Италия, където мюсюлманските роби били третирани както робите в техните родни страни. В по-модерните времена европейските сили толерирали робството само в задморските си колонии, където то оцеляло и след покръстването на робите.

Премахването на робството било един от главните социални резултати от Европейското просвещение. Обявяването на робовладелството извън закона в родните страни било, последвано от забрана за международната търговия с роби, а после и на робовладелството^ в задморските колонии. В случая с Британия тези етапи били достигнати през 1772,1807 и

ДРЕВЕН РИМ

189

1833 г. Забраната обаче не произлязла от бунтовете като този на Спартак. Тя произлязла, както отбелязва Емерсън, “от разкаянието на тирана”2.

В модерните времена Спартак бил възприет от комунистическото движение като исторически герой. Името му било заето от предшественика на Германската комунистическа партия, Spartakusbund от 1916-19 r.; и било използвано от Артур Кьостлер за име на главния герой в неговия роман “Гладиаторите” (1939). Бунтовете на робите според марксисткия възглед били необходима характеристика на древното общество и те получават важно място в комунистическите учебници. Другар на Спартак бил открит в лицето на Савмак, водач на по-ранния бунт сред скитските роби от Крим, т. е. на “съветска територия”. Съветските историци не си правят труда да прокарат паралели между света на Спартак и Крас и този на ГУЛАГ, принудителната колективизация и nomenklatura ( номенклатурата.)3 ICHERSONESOSI

bo, както paterfamilias господствали върху всяка разширена фамилия. Първоначално патрициите били разделени на три групи; групите - на тридесет curiae, или общини; а общините - на gentes, или родове и фамилии. В по-късни времена gens били съставени от хора, които се хвалели с един и същ далечен мъжки праотец, докато familia била стеснена до обикновено “домакинство”. Абсолютните права на бащите над всички членове от тяхното семейство, patria potestas, били един от крайъгълните камъни в семейното ПраВО. [NOMEN]

Рим изобилствал с народни събрания, които имали както социални, така и политически функции. Патрициите се срещали отделно в comitia curiata, техните “общински събрания”, където освен другите неща те ратифицирали назначенията на консулите. Плебеите също се събирали редовно в comitia tributa, или “родовите събрания”, където обсъждали общинските дела и избирали свои чиновници - трибуните, или “говорителите на родовете”, quaestores и aediles, плебейските магистрати. След 449 г. пр. Хр. те можели да бъдат свиквани на събрания от консулите и от трибуните. Събирали се във форума; и в plébiscita, или “гласуването на плебса”, те давали мнението си по всеки въпрос, който им бил поставян.

За военни цели патрициите и плебеите се събирали заедно в comitia centuriata, или “събрание на центурионите”. Събирали се извън града, на широкото Campus Martius, Марсово поле, където се строявали трийсет и петте им групи. Всяка група била разделяна според богатството на пет класи с équités, или “конници” на върха и с най-бедните от pedites, или “пехота” на дъното. С времето се появила и безимотната класа на, proletarii, или “пролетарии”. Всяка класа на свой ред била организирана в centuriae, или “центурии”, а всяка центурия - в “старши” (мъже между 45 и 60 години в списъка на резервите) и “младши” (мъже между 17 и 45 години, подлежащи на активна служба). Преброяването на населението от 241 г. пр. Хр. показало, че има общо 260 000 граждани в 373 центурии, което води до цифрата от почти 700 души в една центурия. Ето пълната представа за римското (мъжко) общество. Тези comitia centuriata постепенно възприели функциите, запазени някога за патрициите, включително избирането на главните магистрати, удостояването с imperium, или с “правото за команд-

190