Европа.История

HELLAS

Нашата любов към красивото не води до екстравагантност; нашата любов към нещата на ума не ни прави мекушави. Ние възприемаме богатството като нещо, което трябва да бъде използвано по подходящ начин, а не като нещо, с което да се хвалим… Тук всеки индивид е заинтересуван не само от собствените си дела, но и от делата на държавата… Ние не казваме, че човекът, който не се интересува от политика, е човек, който се интересува само от собствената си работа; ние казваме, че той изобщо няма работа тук… Други са смели от невежество и когато започнат да се замислят, те започват да се страхуват. Но човекът, който най-истински може да бъде признат за смел, е онзи, който най-добре знае какво е значението на сладостите и на ужасните неща в живота, а после отива решително да посрещне онова, което е писано да дойде20.

Атинските съвременници на Перикъл са му дали основателна причина да се гордее. Анаксагор и Сократ, Еврипид и Есхил, Пиндар и Фидий, Антифон и Аристофан, Демокрит и Хипократ, Херодот и Тукидит-всички те са се разхождали по същите улици, всички те са гледали как Партенонът се оформя за своето откриване през 438 г. Атина, “окото на Гърция, Майката на изкуствата и красноречието”, изпълнила предсказанието на Оракула: “Ти ще останеш орел сред облаците за вечни времена”. Най-подходящи може би са думите от един откъс от Пиндар:

А1 те Xutapai ка1 iooretpavoi ка1 aolbipoi,

‘ЕХХадод ёреюра, KXeivai ’Аваш, daipdviov xpoXieOpov.

(Блестяща, коронясана с теменужки и възпята в песен, крепостна стена на Гърция, славна Атина, божествен град.)21

Спарта, иначе позната като Лакедемон, била пълен контраст и съперник на Атина. В модерните представи тя е била толкова грозна, колкото Атина е била красива. Нещо изключително, тя е била затворен град, построен върху равнината Лакония в средата на Пелопонес. Не притежавала свой собствен флот и била посветена изцяло на милитаризма, което й позволявало да се изправя срещу всичките си непосредствени съседи - месенците, аргивците и аркадците. Нейната система на управление, подарена някога от божествения Ликург, е описана различно като деспотична форма на олигархия или олигархична форма на деспотизъм. Съветът на ephors, или магистратите, упражнявал диктаторска власт. Те давали заповеди на двамата наследствени “царе” на Спарта, които изпълнявали ролята на върховни жреци и военни командири. Спарта имала малко колонии и решавала проблемите със своята свръхнаселеност чрез подбор на мъжките си бебета. Слабите церемониално били оставяни да умрат на открито. Всички оцелели момчета били вземани от държавата на седемгодишна възраст, за да бъдат обучени във физическа издръжливост и военна дисциплина. На двайсет години те започвали своята четиридесетгодишна служба като граждани-войни-ци. Било им забранено да се занимават със занаяти или търговия и се издръжали от труда на низшата класа на helots*, или робите. В резултат на това се развила култура, в която почти не оставало място за изкуства и красота, там имало малко чувство за солидарност с останалите части от Елада. Според Аристотел в това общество броят на мъжете започнал да спада тревожно и голяма част от земята била притежание

* Илоти - Б. пр.

ДРЕВНА ГЪРЦИЯ

155

на жени. Да бъдеш “лаконичен”, означавало да презираш думите. Когато Филип Македонски изпратил заплашително писмо до Спарта: “ако вляза в Лакедамон, аз ще я разруша до основи”, ефорите му изпратили отговор от една дума: “an”, “ако”, [makedon]

Епохата на елинизма - тоест епохата, когато светът на гръцките градове-държави се слял с по-широкия, но в същината си негръцки свят, създаден от Александър и неговите наследници - често е ненавиждана заради своята упадъчност. Определено в политическата сфера междуособната борба на династиите, които се затворили върху разпокъсаната империя на Александър, не представлява една назидателна история. От друга страна, гръцката култура притежава жизнеността и полезните ефекти на общата традиция, създавана няколко века в различни земи, която не може да бъде отхвърлена с пренебрежение. Гръцките властници в Долината на Инд, където външният блясък на елинизма бил най-слаб, се задържали до средата на I век сл. Хр. Анти-гонидската династия в Македония, основана от едноокия генерал на Александър, Антиген (382—301), царувала до поражението си от римляните през 168 г. В Сирия, и за известно време в Персия и Мала Азия, Селевкидската династия, основана от Селевкид) Никатор (управлявал 280-261), контролира огромни, макар и някога смалявани, азиатски територии. Те били активни елинизатори, изпълняващи съвестно плановете на Александър за мрежа от нови гръцки колонии в Азия. Оцелели до завладяването им от Рим през 69 г. Източната половина от Селевкидското царство била завладяна през 250 г. пр. Хр. от Арзас Патрийски (починал през 248), чиято Арзаидска династия управлявала в Персия почти 500 години до възраждането на местната Персийска империя през 226 г. сл. Хр. Птоломейската династия в Египет, създадена от незаконородения полубрат на Александър, Птоломей Сотер, “Пазителят” (починал през 285), царувала до 31 г. пр. Хр.

Птоломеите били известни с любовта и покровителството си към изкуствата и учението, дори когато временно, както при Птоломей VII фискон (“Търбухът”), те били известни и с най-отвратителните перверзни. Чрез серия от изопачения на законите Фискон съумял да се ожени за сестра си, която била също така и вдовица на брат му (и която по този начин станала едновременно негова сестра, съпруга и снаха); да се разведе с нея заради дъщеря й от предишен брак (която станала едновременно негова втора съпруга, племенница и доведена дъщеря); и да убие сина си (който бил и негов племенник). Кръвосмешението, за да се защити чистотата на царската кръв, бил традиция на фараоните, която другите култури нарекли упадък.

Но все пак Терме (Солун), Антиох, Пергам, Палмира и преди всичко Александрия в Египет се превърнали в главни културни, икономически и политически центрове. Смесването на гръцки и ориенталски влияния, което ферментирало заедно със западащите династии, създало онази неподражаема елинистична култура, която по-късно триумфирала над своите западни латински господари. В крайна сметка “римляните” от Византия, които крепили Римската империя хиляда години след падането на Рим, били наследници на елинистичните гърци и в много реален смисъл наследници на Александър. Или казано с думите на Хораций: “Graecia capta ferum victorem cepit”, “Пленена Гърция плени жестокия си завоевател”.

Поради това елинистичната култура овладява много по-широка основа от елинския си прародител. Според Изократ (436-338), последния от атическите оратори: “Ати-

156