Европа.История

ROMA

ският живот, поощрявали римските добродетели: gravitas - чувство за отговорност, Я pietas - чувство за преданост към семейството и страната, и iustitia - чувство за вро-I ден ред. “Земеделците стават най-силните мъже и най-храбрите войници”, написал 1 Катон Стари1.

Съвременните подходи към Римската цивилизация варират от безкрайно въз-1 хищение до пълно отвращение. Както винаги има хора, боготворящи силата, особе-1 но сред историците, които са предразположени да се възхищават от всичко силно, 1 които изпитват по-непреодолимо влечение към могъществото на Рим, отколкото към 1 изтънчеността на Гърция. Те се възхищават от размерите и здравината на Колизе-1 ума, без да се замислят за целите, с които той е бил съграден. Всъщност Колизеумът § се превръща в символ на римската цивилизация. Той се превръща в баналност: “Ko-1 гато падне Колизеумът, ще падне Рим; а когато падне Рим - светът”2. В същото вре-1 ме има и силно изразено мнение, което не харесва Рим. За мнозина Рим е най-доб-1 рият имитатор и продължител на Гърция в по-големи размери. Гръцката цивилизация 1 притежава качество, а Римската - повече количество. Гърция е оригиналът, а Рим! производната. Гърция има стил, а Рим - пари. Гърция е изобретателят, а Рим - Отде-1 лът за проучване и развитие. Разбира се, такова е било и мнението на някои от по I интелигентните римляни. “Дали гърците са хранели такова презрение към новото като нас, пита Хораций в своите “Послания“, каква творба с древна дата съществува I сега?” Нещо повече, римляните опошляват много от нещата, които копират. В архи- ] тектурата например те заемат претрупания и пищен късен коринтски стил, но не и ] дорийския или йонийския. “Цялата тъкан на гръцкото изкуство се разпада на парче-] та, пише един критик, когато се докосне с една чисто утилитарна нация като Рим”3; 1

Дългът на Рим към Гърция обаче е огромен. В религията римляните възприемат ] изцяло олимпийските богове - превръщайки Зевс в Юпитер, Хера в Юнона, Арес в Марс, Афродита във Венера. Те възприемат гръцката морална философия до такава ] степен, че стоицизмът е бил по-типичен за Рим, отколкото за Атина. В литературата ] гръцките писатели съзнателно били използвани като модели от техните латински последователи. Било прието като абсолютно правило, че един образован римлянин трябва да владее свободно гръцки. В умозрителната философия и в науките римляните буквално не постигнали никакъв напредък след по-ранните постижения.

Но все пак би било погрешно да се твърди, че Рим по някакъв начин е бил младши партньор в гръко-римската цивилизация. Римският гений се проектира в нови сфери | особено в законите, военната организация, администрацията и инженер-: ството. Нещо повече, напреженията, надигащи се в Римската държава, родили литературна и артистична чувствителност от най-висок ред. Не е случайно, че много водещи римски войници и държавници са били писатели от голяма величина. Но и дългият списък с римските пороци не може да бъде забравен. Критиците посочват особено отвратителните форми на робство, безмерната жестокост и, с времето, степента на упадъчност, пред която елинизмът изглежда направо пуритански.

В най-широкото си определение от основаването на Вечния град през 753 г. пр. Хр. до окончателното унищожение на Римската империя през 1453 г. сл. Хр. политическата история на древния Рим е продължила 2206 години. В по-обичайното си определение, от основаването на града до сгромолясването на западната част от Римската

ДРЕВЕН РИМ

173

империя, чиято столица бил Рим, тя продължава едва наполовина от споменатото време. Тя обикновено се разделя натри отделни периода: Царството, Републиката и Империята. [А11С]

Полулегендарното Римско царство в много отношения съответства на по-ран-ната “Героическа епоха” в Гърция. То започва с легендата за Ромул и Рем, осиротелите близнаци, смятани за наследници на Еней, които били откърмени от вълчица, и свършва с прогонването на последния от седемте царе, Тарквиний Горди, през 510 г. пр. Хр. Тези два века и половина се простират далеч преди епохата на документираната история. Ромул, основателят на Рим, вероятно е организирал отвличането на са-бинянките, което помогнало за населяването на новия град. Нума Помпилий, саби-нянин, въвел календара и официалните религиозни практики. Той основал храма на Янус във форума, чиито врати били отворени по време на война и затворени в мир-но време. Тулий Хостилий, третият цар, латин, разрушил до основи съседния град Ал-баЛонга и депортирал населението му. Анций Марций създал реда за отделяне на р/еЬв, или “обикновените хора”, от внасяните отвън пленници. Сервий Тулий, шестият цар, дарил Рим с първата му конституция, давайки на плебеите независимост от патрициите, и създал Латинската лига. Петият и седмият цар, Тарквиний Писций и Тарквиний Супербий, били с етруски произход. Единият се заел с първите обществени строежи, включително и с големия канал, кръстен на неговото име. Последният бил прогонен след отвличането на Лукреция, организирано от неговия син. [ЕтпизснЕтд]

Рим със своите седем хълма контролирал стратегическата пресечна точка на река Тибър и бил един от няколкото градове в Лациум, в който се говорело на “латински” език. В онези ранни години той бил под господството на помощните си съседи, особено на етруските на север, чийто укрепен град Вейн се намирал само на 16километра от форума. Останките от “Етруските места” във Вулчи, Тарквиния и Перуджа свидетелстват за една напреднала, но мистериозна цивилизация. Рим заел много неща от тях. Според Ливий градът едва оцелял след опита на етруските да го щурмуват и да възстановят Тарквиний на трона, но едноокият Хораций Цоклий задържал Сублицийския мост:

Тогава заговорил храбрият Хораций Капитанът на Портата:

“При всеки мъж на този свят

Смъртта идва рано или късно;

И как подобре може да умре той,

Ако не в бой срещу страховития враг,

За праха на дедите си

И храмовете на Боговете си?

Копайте под Моста, Консуле,

С пълна скорост:

Аз, с още двама помощници,

Ще задържа врага.

На тази тясна пътека хиляда

Могат да бъдат спрени от трима.

174