Европа.История

DEVIATIO

НИКОЯ средновековна институция не си навлякла по-голямо презрение от страна на no-кьсните епохи, отколкото Светата инквизиция. Според много съвременни коментатори жестокостта, възбудила се по време на преследването на еретиците, евреите или вещиците [HEXEN] често е неразбираема. Инквизиторите просто били побъркани. Но малко размишления показват, че феноменът не е изключително средновековен. Дефиницията за “нормален” и “побъркан” често е субективна. Хората, чието необичайно поведение заплашва установените интереси лесно могат да бъдат обявени за “луди” или “опасни”. Правени са сравнения между Инквизицията и съпротивата на съвременните медицински заведения срещу Движението за душевно здраве1. Такива сравнения могат да бъдат направени ис лечението на дисидентите при Съветския режим, които през 1980-те години все още редовно бяха затваряни в психиатрични клиники, диагностицирани като “шизофреници” и принудително осакатявани с наркотици2.

ри на презморски интереси. Цялата суша, открита на запад от линията, преминаваща на 100 левги отвъд Азорските острови, щяла да принадлежи на Испания; всичко на изток щяло да бъде португалско. Светът бил сръчно поделен на две с едноличното решение на папата. През 1494 г., според Договора от Тордесилас, линията се преместила на 250 левги на запад. Събитието било съвсем средновековно. Но то едва ли би могло да се случи, още по-малко да бъде използвано, ако иберийските кралства не били освободени от своите проблеми с исляма. В крайна сметка фернандо и Изабела упорито отказвали да преговарят с Колумб, преди превземането на Гранада да бъде приключено, [state]

На три хиляди мили на изток, в другия край на християнския свят, преместването на християнско-мюсюлманската граница имало същите променливи последствия. До 1452 г. почти целият православен християнски свят бил под чуждестранно владичество. Православието по гръцки обред, с изключение на малката Византийска империя и нейните васали, паднало под отоманска власт. Православието по славянски обред, с малки изключения, паднало под татарска, полско-литовска или унгарска власт. И така, когато Константинопол капитулирал, изглеждало сякаш на православието в Европа му е съдено да изтърпи същото безкрайно пленничество, каквото търпяло православието в Азия и Африка след VII век. Само на едно-единствено място, в град Москва, съществували мисли за различна съдба.

Москва в средата на XIII век, макар и официално подчинена на татарския хан, се радвала на широка автономия. Тя била управлявана от великия княз Василий II (упр. 1425-62), който изгубил зрението си и разчитал силно на своя син и наследник. Поради това Иван III (упр. 1462-1505) вече бил опитен политик, когато се еъзкачил на трона. Силната някога Татарска орда отслабнала много, а Москва избягвала плащането на годишния данък от 1452 г. В резултат на това Иван таял надежди да избяга от “татарското иго” завинаги. В това отношение било очевидно, че той ще наблегне вър-

472