SUND
КАТО своето южно съответствие при Гибралтарския проток, Датският проток е наречен вратна вена на Европа. Контролирайки единствената точка на входа към едно голямо море, той има огромно стратегическо и търговско значение. Неговият потенциал е бил осъзнат за пръв път през 1200 г., когато датският крал Кнут VI хвърлил в затвора няколко търговци от Любек и ги държал там, докато те не заплатили правото си за преминаване през богатите на херинга води на Балтийско море. Оттогава нататък таксите за правата върху протока били изисквани дотогава, докато датчаните успявали да ги налагат. Те били приети от другите средновековни балтийски сили като Полша, Тевтонския орден и от Ханзата и били запазени след шведското предизвикателство през XVII век. Те западнали след 1732 г., но продължили да съществуват до Договора за откупуване от 1857 r., когато британските морски сили най-накрая убедили датчаните да разменят старите си интереси. Дори тогава Протокът останал важен до завладяването на Кил от Прусия през 1866 г. и възможността за заобикаляне на Протока след построяването на Канала от кайзер Вилхелм (1895). След като вече самолетите могат да летят над тях, морските теснини, включително и Ламаншът, са загубили голяма част от стратегическото си значение. Останали са само спомените за величие, за прекосяването им и сянката от призрака на Хамлет в битките за Елсинор.
ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ
83
безводната му вътрешност се стига до Атлантика през долините на реките Дуеро и Тежу. Следователно в модерните времена, докато Арагон се разширява на изток към Средиземно море, Португалия и Кастилия се движат уверено към западния океан. Те са били първите европейски колониални сили и някога са поделили света помежду си.
Италия (Апенинският полуостров) е най-съвършеният от всички полуострови. Алпийската бариера на север е без никакви пукнатини. Долината на р. По е богата на природни хранителни продукти. Дългият, скалист “ботуш” е подслонил много плодородни, непревземаеми долини с готов достъп до морето. Някои от тези италиански местности са били богати и насочени навън; една от тях, Рим, дава началото на най-голямата империя в античния свят. Но и след упадъка на Рим италианците са можели да защитават независимостта си така, че Италия не се е обединила отново в продължение на почти 2000 години.
Балканският полуостров е далеч по-негостоприемен от Апенинския. Вътрешността му е по-суха; планините, от Динарските до Родопите - по-каменисти; долините са по-отдапечени, морето - по-недостъпно. Основната му историческа функция е била да запази упоритите общности, които пуснали здрави корени в земята си и блокирали директния достъп от Средиземно море до басейна на р. Дунав.
Полуостров Крим - по-рано известен като Таврос - най-характерен със своята вътрешност в Украинската степ, която и досега не е заселена постоянно. Той гледа към морето и на юг и оформя част от последователните средиземноморски цивилизации, преди да бъде завладян от Руската империя през 1783 г. [chersonesosj
Кавказ също притежава много характеристики на полуостров. Въпреки че физически е ограден със суша от двата си края, от Европа на север и от Азия на юг, планините, които го опасват откъм сушата, са толкова масивни, че всички дейности неизбежно се насочват към морето. Хребетът на Големия Кавказ, който в най-високата си част достига до 18 000 фута (5486 м), е значително по-висок от Алпите и Карпатите. В Малкия Кавказ на юг се наблюдава подобно издигане до връх Арарат (16 786 фута или 5165 м). В много отношения обитателите на Кавказ са евразийци. [Caucasia]
5. Европа е надарена от природата с десет хиляди острова. Най-големите от тях -Исландия, Ирландия, Великобритания, Корсика, Сардиния, Сицилия и Крит - в различни времена са успели да развият свои собствени, различни култури и политически единици. Един коронован остров, при изключителни обстоятелства и за много кратък период, е успял да създаде най-голямата империя в световната история. Всички тези острови са част от Европа, но са отделени физически и психологически. Както правилно посочват еднаквите отвори на пощенските кутии в Месина и Сиракуза, съществуват два различни свята - Sicilia и Continente.
Много от по-мапките острови, от Шпицберген до Малта, стоят като самотни стражи в морето. Но други са групирани в спокойни архипелази, поддържащи усещането за взаимен интерес и идентичност. Шетлъндските, Оркнейските и Хебридските острови край Великобритания; Балеарските острови край Каталония и преди всичко, Йонийските, Спорадските, Цикладските и Додеканските острови край Гърция притежават както колективни, така и индивидуални характеристики, [faroe]
84