Европа.История

CRUX

КАТО квадрата, кръга, триъгълника, стрелата и чертата кръстът е един от неизмен-’ I ните, първоначални знаци, които се повтарят през цялата човешка история. Наричан понякога “знак на знаците”, в науката той се използва, за да означи “прибавям”, “плюс” и “положителен”. Вследствие на разпъването на Христос обаче в ранния етап той бил възприет като главен символ на християнството.

Кръстът е вездесъщ в християнския свят - в църкви, върху гробове, на обществени, паметници, в хералдиката, върху националните флагове. Християните се кръщават със знака на Кръста; те се благославят от своите свещеници със знака на Кръста; и самите те се кръстят I католиците и православните в противоположни посоки, - когато умоляват за божията помощ или когато слушат Евангелието. Средновековните кръстоносци носели кръста върху своите наметала. Християнският кръст може да се открие в много варианти, всеки със специфична символика или орнаментално подзначение1. (Виж Приложение III, стр. 1235.) IDANNEBROG)

Но предхристиянските знаци са съществували дълго в Европа наред със своите хрис-: тиянски съответствия. Най-известна е вековната swastika, или “пречупен кръст”, чието име се извлича от санскритската фраза за “благополучие”. В древнокитайския фолклор той е означавал “лош късмет”, когато куките били извити наляво, и “добър късмет”, когато те били извити надясно. В своята скандинавска форма се е смятало, че представя два кръстосани удара на светкавицата, даваща светлина, или две кръстосани тояги за правене на огън. В своята закръглена келтска форма, обичайна в Ирландия, той е представлявал слънцето2. Бил е вече на няколко хилядолетия, преди неверниците нацисти да изберат модерната версия на hakenkreuz за емблема на своята партия.

Друг пример за предаването на ориенталска или нехристиянска символика засяга tamgas, или “изобразителни задължения” на древните сармати. Tamgas, които понякога напомнят на някои от по-простите китайски идеографи, се появяват отново в племенните знаци на турските племена, които напредват в Близкия изток в периода на Ранното средновековие. Смята се, че по този път те са допринесли за развитието на системата на ислямската хералдика, с която западните кръстоносци щели да се сблъскат в Светите земи3. В същото време те са носели поразителна прилика със знаците, които са се появили в един доста по-късен период в уникалната хералдическа система на Полша. В резултат на това учените се изкушават да спекулират, че известната претенция на полските благородници, че са потомци на древните сарматски праотци, може би не е напълно фантазьорска. Тяхната тъй наречена “сарматска идеология”, техните хералдически кланове и тяхната забележителна кавалерийска традиция - всичко това е свързано с отдавна изчезналите ориенталски конници от степите. Една хипотеза твърди, че полската сарматска връзка може да бъде обяснена най-добре като наследство от сарматските алани, които изчезнали в затънтените гори на Източна Европа през IV век сл. Хр.4

ДРЕВЕН РИМ

217

[Сарматски Шё®

Y Y i-+ Y

(Полски хералдически родови знаци)