Европа.История

REVOLUTIO

твително при липсата на каквото и да е народно представителство, те нямали никакви надеждни средства, с които да измерят обществените настроения. Подобно, в дълбините на крепостническата провинция или в пролетарския Париж, нямало средства за регулиране на вълните на предизвикания от бедността страх и на безразсъдния гняв. Комбинацията от нерешителност в центъра и паника сред големи части от населението била сигурна рецепта за катастрофа. Преди всичко насилието пораждало насилие. “От самото начало… насилието беше двигателят на революцията.”‘9

Може да се говори много за изследването на интернационалните измерения на Революцията от най-ранния момент20. Когато някой обмисля механизмите, които трансформирали общия кипеж в експлозивна революция, в уравнението трябва да се включи политическата и военната логистика. В европейската изба имало няколко бурета, които били готови да избухнат и да изхвърлят тапите си и които действително го направили. Но в случая с по-малките бурета тапите можели да бъдат заместени бързо. Чак когато една от по-големите бъчви заплашвала да експлодира, цялата изба била застрашена. Именно поради тази причина историците обръщат изключително внимание на събитията в Париж. Но от гледна точка на хронологията и предимството трябва да се обърне внимание и на няколко други центъра на кипеж. Изключително важни, макар и не винаги споменавани, били събитията в Нидерландия, първо в Обединените провинции, а по-кьсно и в Австрийска Нидерландия. Важно било и напредналото недоволство в някои френски провинции, особено в Дофин. Критично за цяла Източна Европа било събранието на Великия сейм в Полша-Литва, който бил решен на реформи на всяка цена. Всяка от тези точки на напрежение въздействала до известна степен и на другите. Заедно те показали, че революционният кипеж е добил трансконтинентапни пропорции още преди самата експлозия.

В Обединените провинции старият конфликт между щатхалтера и неговите опоненти достигнал нова точка на кипене през октомври 1787 г., когато пруската армия била поканена, за да поддържа статуквото. Холандците страдали остро заради това, че се придържали към въоръжен неутралитет по време на Американската война за независимост и от последвалата заради това морска война с Великобритания. До края на 80-те години на XVIII век установените отдавна търговски и републикански интереси се вдигнали на бунт срещу щатхалтера Вилхем V (упр. 1766-94) и неговите британски и пруски съюзници. Те започнали да се наричат “патриоти” в американски стил и твърдели, че са народни герои, тръгнали на борба срещу принцовете. Причинили международен смут, когато в процеса на своята кампания срещу правителството отвлекли съпругата на щатхалтера Вилхелмина. Именно злополуката на Вилхелмина подтикнала прусаците към действие и осигурила претекста за умиротворяванията, които последвали в Амстердам и другаде. Но позоваването на силата не било забравено от онези, които наблюдавали отстрани. То несъмнено засилило решителността на “патриотите” в Австрийска Нидерландия, които също опитвали силите си; и това привлякло вниманието на французите в същото време, когато отношенията между монарха и неговите поданици били подложени на силен критичен поглед. Недоволните французи гледали на Холандия като на рай на свободата още от времето на Декарт. От 1787 г. недоволните холандци отново поглеждали към Франция като към единствения реален източник на спасение.

КОНТИНЕНТ В СМУТ

703

Съсловията от Дофин се срещнали в Шато де Визил край Гренобъл на 21 юли 1788 г. Срещата, която била нелегална, се възприемала от много местни знаменитости като средство за защита на провинциалния парламент срещу кралските декрети, за които скоро се получила заповед да бъдат регистрирани. Това било първото събрание от този род от 1628 г., когато Ришельо премахнал много провинциални институции; и тя била подтикната от буйната демонстрация в подкрепа на парламента, която се провела в Гренобъл на 7 юни. Тя сложила началото на процеса на ескалиране на исканията, които предшествали събитията в Париж година по-късно. Парламентът на Дофин се противопоставял на кралската власт повече от двадесет години. Неговият отказ да легализира много от исканията на краля за повишаване на данъците му спечелило голяма местна популярност. Декретите от май 1788 г., които целели да пречупят всички непокорни парламенти и предвиждали заточение за магистратите, които ги нарушавали, заплашвали да премахнат удобния баланс на едно цяло поколение.

Втората среща на дофинските съсловия в Романс през септември 1788 г. била технически легална, тъй като съвпаднала с одобрената подготовка за Генералните щати. Но тя станала свидетел на приемането на истинска провинциална конституция. Освен че видяла избора на депутати за Генералните щати, сред които бил Лефран де Помпинан, архиепископ на Виена, тя чула и речите за гражданските права от първия си председател, съдията Ж.-Ж. Мониер (1758-1806), бъдещия председател на Избирателната асамблея, и от Антоан Барнаве (1761—93), който скоро щял да стане автор на якобинския манифест. Тя постигнала споразумение за удвояване на представителите на нейните Tiers État, за общ дебат на трите секции и за индивидуално гласуване. Всяка от тези мерки, когато бъдела повторена в Генералните щати, щяла да превърне раболепната институция, свикана от краля, в независимо събрание, готово да приложи своя собствен дневен ред. Както с гордост провъзгласява местният пътеводител, “1788 est l’année de la Révolution dauphinoise”21.

Миниреволюцията в Дофин предизвикала смут в кралския двор. Тя провокирала оставката на главния кралски министър, архиепископ Ломен де Бриен, който задвижил свикването на Генералните щати, но на когото сега било отказано разрешение да пречупи бунтовната провинция със сила. По този начин бил отворен пътят за завръщането на Жак Некер, швейцарския банкер, който бил повикан да спасява кралските финанси. Събитията в Дофин доминирали в дебатите при (второто) събрание на нотабилите, което било свикано във Версай през ноември 1788 г., за да извести докъде е стигнала подготовката за свикването на Генералните щати. Предложенията от страна на дофинците, засягащи ролята на Третото съсловие, несъмнено родили най-радикалния памфлет на деня. “Какво е Третото съсловие? - попитал авторът на пам-флета абат Сейес. - Всичко. А какво беше до сега? Нищо. И какво иска то? Да стане нещо.”22

Във Варшава събранието на Wielki Sejm, или “Четиригодишната конференция” през 1788 г. било замислено като част от кралския план да получи руското одобрение за възстановяване на независимостта на Републиката. То стартирало процес на реформи в Полша-Литва, които се развивали паралелно със събитията във франция, докато и двете не били обуздани чрез насилие. Много неща се променили през последните години. Фридрих Велики бил мъртъв, а новият крал на Прусия се отнасял добре към своите полски съседи. Русия била ангажирана с кампаниите си срещу шведите и

704