Европа.История

TENEBRAE

LYCZAKÔW

НА 24 ноември 1918 г. трима младежи били погребани в специален военен сектор от католическото гробище в Личаков в предградията на Лвов (Лвив). Зигмунт Мен-зел, на 23, Йожеф Курдибан, на 19, и Фелиция Сулимирска, на 21 години, били убити в сражение между поляците и украинците за бившата столица на Австрийска Галиция. Това било първото от няколко хилядите погребения, които донесли телата на полските мъртъвци от временните гробове по паркове и площади и било началната точка на “Гробището на защитниците на Лвов”, Сатро Santo на “Младите орли”1. Гробът на най-младия бил този на Антош Петрикевич, убит в акция на 13-годишна възраст.

Като всяко от големите градски гробища от Европа през XIX век, Личаков вече бил забележително историческо и художествено хранилище. Като Пер Лашез в Париж или Хайгейт в Лондон, неговият горски пейзаж охранявал мраморните гробници на семействата, които оживявали растежа на един голям град. Два отделни парцела съдържат редици от прости кръстове, маркиращи гробовете на войниците от полските въстания през 1830 и 1863 г.

Военното гробище край Личаков имало своите съответствия в стотици места след Голямата война, особено в Белгия и Северна Франция. Построено през 1919—34 г., в периода на полското управление, то било доминирано от издигната arc de triomphe, оградена с каменни лъвове и полукръгла колонада. Централната арка била увенчана с надписа mortui SUNT ит LIBERI VIVAMUS (Те умряха, за да можем ние да живеем свободни); лъвовете държали щитове с мотото на града, SEMPER fidelis (Винаги верни) и tobie POLSKO (На Теб, Полша). Зад гробовете се издигала сводеста крипта, оградена със стълби, водещи към параклиса на ротондата. Ансамбълът бил декориран с вечнозелени храсти и осветен от бронзови лампи. Отделни паметници били издигнати в памет на познанските доброволци, на френската пехота и на американските пилоти, които изгубили живота си, защитавайки града срещу болшевиките през 1919—20 г. [DOUAUMONT] [langemarckj

Ако произходът на Личаков не е чак толкова забележителен, то съдбата му определено е. В годините на съветското анексиране след 1945 г. гробището било поругано вандалски и опустошено. Кръстовете били изтръгнати, надписите — осквернени, паметниците — обезобразени, а параклисът бил превърнат в каменоделска работилница. Охранявано от свирепи кучета, обраслото с трева място можело да бъде посещавано само с риск от арест. Неговото западане било документирано тайно; посетителите не трябвало да поглеждат зад големия Съветски военен мемориал, построен отпред. Реставрационните работи, по молба на правителството във Варшава, не започнали до 1989 г.

В Западна Европа оцелелите от Втората световна война гробища най-общо са запазени непокътнати. Но в цяла Източна Европа германските, еврейските, полските, литовските и украинските гробища са попаднали под ударите на комунистическата кампания за забрава. Те били пречка за пренаписването на историята. В сраженията през 1918-19 г. победените украинци дали не по-малко жертви, отколкото техните полски врагове. Но украинското военно гробище в Лвов било почитано и поддържано през годините на полското управление. Под съветското управление то било заличено.

През 1991 г., като главен град в Западна Украйна, Лвов се превърнал във втория по големина град в независимата Украинска република. Победените мечти от 1918-19 г. били съживени. Надеждите на младите поляци, погребани в Личаков, най-накрая били разбити. [ELSASS)

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

929

питулация, че да могат да диктуват условията за мир. Споразумението било подписано в железопътен вагон в 3 часа сутринта на 11-и, за да влезе в сила шест часа по-късно. Оръдията замлъкнали в единадесетия час от единадесетия ден на единадесетия месец.

Над 10 милиона войници били мъртви - предимно млади женени мъже и ергени. (Виж Приложение III, стр. 1334-5.) Списъкът на жертвите бил особено висок сред младшите офицери. Те били наречени “изгубеното поколение”, les sacrifiés. Бремето оттяхната военна служба, от загубата им и от техните рани трябвало да бъде понесено от техните семейства, особено от женското население. По време на войната жените били мобилизирани на работни места, оставени свободни от войниците. Те работели във фабрики за муниции, в канцеларии и заемали много длъжности, които преди били затворени за тях - ватманки, директори и журналисти. За много момичета това отворило пътя към социално освобождение, както това се символизира от модата на късата, подстригана коса и пушенето на публични места. Поне в индустриализираните страни европейките излезли от защитната опека на своите домове и семейства както никога преди. Промяната се отразила в широко разпространеното въвеждане на женското избирателно право. Но социалната и психологическата цена била огромна. Изгубеното поколение от млади мъже било съвместимо с изоставеното поколение от млади вдовици и самотни неомъжени жени, чийто шанс да си намерят партньор в живота изчезнал заедно с техните любими в калта на окопите. Демографските щети и дисбалансът на половете щели да имат траен ефект.

Статистиките не са толкова разбираеми, колкото преживяванията на отделните семейства. На 5 септември 1918 г., през втория си ден във франция, младши лейтенант Норман Дейвис, на 18-годишна възраст, от Болтьн, Ланкашиър, от 11-а Крилата дивизия, 48-а Изтребителска ескадрила от Кралските ВВС, се ударил по време на тренировка в един бристълски изтребител край Сен Омер. Докладът на неговия командир показал по-голяма загриженост заради загубата на машината, отколкото заради загубата на пилота8. На 11 ноември 1918 г. семейство Болтьн, също от Болтьн, празнувало края на войната. На 12-и те получили “кралската телеграма”, съобщаваща, със съжаление, че техният най-голям син, редник Джеймз Болтьн, на 19-годишна възраст, от 11 батальон в Източноланкашиърския полк, починал няколко минути преди примирието. Милиони френски, германски, италиански, австрийски и руски семейства страдали по същия начин.

Европа била пълна с бежанци от войната - главно от Белгия, от Галиция и от Сърбия. Отгоре на това пристигнала най-голямата пандемия, посетила Европа след Черната смърт. “Испанският грип” избил повече европейци, отколкото успяла войната, включително и редник Болтьн. [epioemia] Европа се превърнала в обект на широки външни усилия за помощ. Международният Червен кръст и Американската администрация за помощите се изправили срещу задача, особено в Източна Европа, с безпрецедентни мащаби.

Да се каже, че Европа е била в мир обаче, би било преувеличение. Западна Европа си спечелила малко отдих; но имало огромни райони в Централна и Източна Европа, където установеният ред бил нарушен. Родили се много независими държави, всяка от тях враждебно настроена към своите съседи. (Виж Карта 25.) Най-голямата от тях, Съветска Русия, била във война с почти всички свои граждани и с всички

59. Европа

930