Европа.История

PESTIS

(1) Мария от Твер = Иван III = Зоя Папеолог (2)

(1440-1505)

— Елена = Александър, Велик княз на Литва

Елена = Иван Млади Степановна от Молдавия

Мария

— Василий (цар 1505-30)

Дмитрий

(1483-1509)

— Юрий —Дмитрий —Семьон

— Иван

—Андрей

Иван III пръв се нарекъл цар или цезар двадесет години преди това. Той го направил в договора с република Псков, вероятно за да провъзгласи превъзходството си над другите местни князе; и повторил упражнението на няколко пъти през 80-те години на XV век. Но цар, макар и малко по-нагоре от Велик княз, не било еквивалент на византийската титла василевс. Тя не можела да бъде тълкувана с пълно имперско достойнство, ако не била придружена с всички други декорации на империята. Цезар, в крайна сметка, бил термин, използван, за да обозначи съимператорите и помощник-императорите на върховния август.

През 1489 г. Иван III обмислял друго предложение. В своите сделки с Хабсбургите той научил, че кралската корона може да му бъде дадена от папата. Неговото положение на запад определено щяло да бъде засилено чрез царствения статус. Но титлата гех, или korol’, имала подзначения, които обиждали московската гордост. [KRAL] Да приеме, означавало да повтори тъй нареченото предателство към Истинната вяра, което гърците извършили във Флоренция. И Иван отказал. “Моите предци, обяснил той, бяха приятели на императорите, които някога дадоха Рим на папата”46. Той обаче заел имперската емблема на Хабсбургите. И от 90-те години на XV век двуглавият орел започнал да се появява като символ на държавата в Москва, както и във Виена, както, разбира се, и в Константинопол, [aquila]

Освен страховете си от края на света, Московската църква преживявала период на голяма несигурност. Тя скъсала отношенията си с патриарха на Константинопол, без да намери напълно независимата си роля. За разлика от митрополита в Киев, който пребивавал в Литва, московският митрополит бил избиран от своите епископи и ръководел духовна организация, която не признавала никой по-висш от нея. В продължение на четиридесет години било невъзможно да се примири това състояние на нещата при отсъствието на император и следователно с византийската традиция, че Църквата и Държавата са неделими. Точно както не можело да има император без истинна вяра, не можело да има и истинна вяра без император. Някои хранели надежди Константинопол да бъде завоюван отново от православен християнски импе-

ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА

479

ратор - тъй наречената Велика идея. Други се надявали да бъде постигнато някакво споразумение с германския император на латинците. Но това било отхвърлено. Единствената оставаща алтернатива за Москва била да направи онова, което в миналото направили Сърбия и България - да си намери свой собствен император.

Непосредственият проблем обаче бил да се състави нов пасхален канон, с изчисления за дните на Великден през осмото хилядолетие. Това била задачата, на която посветил ума си митрополит Зосима през 1492 г. “Ние чакаме Пришествието на нашия Господ, написал той в Предговора, но часът на неговото пристигане не може да бъде установен.” После той прибавя кратко историческо резюме. Константин основал Новия Рим, а св. Владимир покръстил Рус. Сега Иван III щял да бъде “новият Император Константин на новия Константинопол - Москва“47. Това било първото индиректно споменаване за родословието, в което сега щяла да бъде облечена Москва.

Също през 1492 г. и също за пръв път “новият Константинопол - Москва” трябва да е получила по-познатия етикет на “Третия Рим”. През тази година архиепископ Генадий от Новгород вероятно е получил превода на римската легенда за Белия кло-бук* и заедно с нея, предговора, обясняващ как ръкописът на легендата е бил намерен в Рим. Учените спорят за възрастта на този текст, част от който може да е бил вмъкнат по-късно. Но не е неуместно, че предговорът съдържа ясно споменаване на Москва като “Третия Рим”. Авторът на предговора понякога се идентифицира с известен преводач, работил върху Апокалипсиса на Езра. Тази работа била част от проекта на архиепископ Генадий да дари Московската църква с пълната версия на Библията, еквивалент на латинската Вулга48.

След като руските княжества били подчинени, имперските амбиции на Москва очевидно били насочени срещу Великото Литовско княжество - западния съсед на Москва. Литва спечелила от монголските нашествия, използвайки своята база на северната периферия, за да разшири придобивките си от остатъците от бившата Рус, точно както направила и Москва. До края на XV век Литва, като Москва, контролирала огромна територия - най-вече басейна на Днепър, който се простирал от бреговете на Балтийско до границите на Черно море.

За разлика от Москва обаче Литва била отворена за западните влияния. В продължение на повече от век Великото княжество процъфтявало под ръководството на персоналния съюз с Полша (виж стр. 499-30). До 90-те години на XV век литовският двор във Вилно и католическият управляващ елит до голяма степен бил полонизиран в езика и в политическата култура. Литовската династия владеела не само Полша и Литва, но и Бохемия, и Унгария. За разлика от Москва, Литва позволила до голяма степен религиозното разнообразие. Римокатолическият елит не пречел нито на численото превъзходство на православното християнство, нито на стабилния приток на силен еврейски елемент. За разлика от Москва православната църква в Литва не била скъсала връзките си с Константинопол, нито древната си византийска вярност. Митрополитът на Киев Имал всички причини да се противопостави срещу сепаратистка-

* Калймавка (рус.) - Б. лр.

480