Европа.История

ALCHEMIA

През 1606 г. император Рудолф II бил предмет на официално оплакване, съставено от Хабсбургските архидукове. “Негово Величество, написали те в своето Предложение, “се интересува само от магьосници, алхимици, кабалисти и други подобни.” Дворът на Рудолф наистина подслонил най-видния европейски изследователски център за окултни изкуства1.

В същата тази година един унгарски алхимик, Янош Банфи-Хуниади (1576-1641) тръгнал от родната си Трансилвания. Той се отбил в двора на Мавриций от Хесе в Касел, главен протестантски център на окултизма, преди да продължи към Лондон2. Неговото пристигане съвпаднало със смъртта на учения уелсец доктор Джон Дий (1527-1608), някога астролог на кралица Елизабет I, който измислил термина “Великобритания”, за да задоволи своята кралица, и който прекарал няколко години в Прага и Полша. Такива “космополити”, както ги наричали, направили кариера по международния кръг на алхимията, истинския предшественик на по-късната научна общност.

Европа преживяла истинско “окултно възраждане”, в което алхимията била най-важ-ното от няколко сродни “тайни изкуства”. “Алхимията, пише историкът на Рудолфовия свят, беше най-великата страст на епохата в Централна Европа”3. Тя комбинирала търсенето на философския камък, който щял да превърне основните метали в злато, с паралелно търсене на духовното прераждане на човечеството. “Каквото е отдолу, е като онова, което е отгоре”.

Алхимиците се нуждаели от познания в много широки сфери на науката. За да проведат своите експерименти с метали и други субстанции, те трябвало да бъдат запознати с най-последните технологии. За да тълкуват резултатите, се нуждаели от владеене на астрологията, на кабалистичната теория за числата, на лапидаризма, на хербализма, и на “ятро-химията”, развита от Парацелз. [HOLISMI Нещо по-важно, в една религиозна епоха те трябвало да представят своите открития с езика на мистичната християнска символика. Не е случайно, че по това време тайното Франкмасонско общество, адептите на “Розата” и “Кръста”, решили да излязат на открито в Касел или че главният систематизатор на франкма-сонската теософия Робърт Флъд бил също и уважаван алхимик. (CONSPIROI

В по-късните научни времена алхимиците били възприемани като погрешна порода, която дълго забавяла растежа на истинската наука. Действително в тъй наречената “Епоха на техническата революция” те понякога били възприемани като “опозицията”. Най-мило-сърдният историк на науката ги нарича практици на “технология без наука”4. Но в техните собствени очи и в очите на мощните им покровители не съществувало подобно разграничение. Те били “бели магьосници”, борещи се за Доброто; те били реформатори; те били ангажирани с търсенето на ключ към заключената врата на тайните сили на съзнанието и материята. Те нямало да бъдат победени от учените с модерни убеждения до края на следващия век; и химията не успяла да се наложи още доста време след това. [ELDLUrri5

Космополитните алхимици на император Рудолф често заемали отговорни постове. Няколко от тях, като Михаел Майер, който работел и в Лондон, или симпатизантът на хугенотите Николас Барнард заемали поста Leibarzt, или придворен лекар. Други, като Зебалд Швертцер, служили като имперски контрольори в мините в Рудолфов и Йохмистал. [DOL—

35. Европа

546