Европа.История

CANTATA

През октомври 1734 r., когато новокоронясаният полски крал се върнал бързо у дома, неговият капелмайстор трябвало да композира цяла Cantata Gratulatoria в девет части точно за три дни. Думите били барокови като величествената музика.

1. Chorsatz Preise dein Glücke, gesegnetes Sachsen

(Похвала на Твоето Щастие, благословена Саксония)

4. Rezitativ Was hat dich sonst, Sarmatien, bewogen…?

(Какво те обърква, Сарматия…?)

5. Arie Rase nur verwegner Schwarm…

(Вилней сега, нахална тълпа, в собствените си черва!)

7. Arie Durch die von Eifer entflammeten Waffen…

(Да накажеш враговете си с оръжия, възпламенени от ревност…)

8. Rezitativ Lass doch, о teurer Landesvater, zu

(Направи така, o, Отче на нашата страна, че музите да могат да почитат Деня, когато Сарматия те избра за Крал.)

9. Chorsatz Stifter der Reiche, Beherrscher der Kronen…

(Основател на Империи, Господар на Корони…)

Събитията, вдъхновили кантатата, отдавна са забравени. Но музиката била преработена в по-късни композиции и станала важна. №7 станала №47 в Christmas Oratorio. №1 сега оформя “Осанна” в месата в си минор. Защото полският крал бил също и курфюрст на Саксония, а неговият капелмайстор бил Йохан Себастиян Бах1.

телната статия върху “Анархия” била за Полша, [cantata] [SZLACHTA]

Реформаторската партия избягала в чужбина, полагайки началото на непрекъснатата полска традиция на политическа емиграция. Станислав Лешчински, два пъти избиран за крал и два пъти прогонван от руснаците, намерил убежище във франция. След като се оженил за дъщерята на Луи XV, той получил херцогство Лоран, където в Нанси, като le bon roi Stanislas можел да практикува просветеното управление, което било забранено в родината му.

Станислав Август Понятовски (упр. 1764-95), последният полски крал, билтра-гична и в известен смисъл благородна фигура. Един от най-ранните любовници на Екатерина Велика, той бил поставен на мястото си с невъзможната задача да реформира Републиката, като същевременно запази руското превъзходство. След като конституцията от 1717 г. му вързала ръцете, той провокирал същите конвулсии, които реформата трябвало да избегне. Как някой можел да отреже свещеното право на благородниците за съпротива, без да предизвика съпротивата на някои благородници? Как някой можел да ограничи правото на руснаците за интервенция, без да предизвика интервенция от страна на руснаците? Как някой можел да премахне liberum veto, без някой да наложи libemm veto? Кралят се опитал да разчупи порочния кръг на три пъти; и в трите случая се провалил. Първия път руската армия пристигнала, за да възстанови реда, а и трите пъти Републиката била наказана с поделби. През 60-те годи-

ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ

673

ни на XVIII век предложенията на краля за реформи довели до войната на Конфедерацията от Бар (1768-72) и до Първата подялба. През 1787-92 г. кралската подкрепа за реформите на Великия сейм и конституцията от 3 май (1791) довела до Конфедерацията отТарговика и до Втората подялба (виж Глава IX). През 1794-5 г. кралската подкрепа за националното въстание на Тадеуш Костюшко довела до крайната развръзка. След Третата подялба вече не останала Република, над която да царува. Понятовски абдикирал в деня на св. Катерина 1795 г. и умрял в руско заточение.

През цялата крайна агония на Републиката Великото Литовско княжество запазило своята индивидуалност. Неговата политическа слабост не попречила на енергичния живот, който се превърнал в източник на четири трайни традиции. Столицата - Вилно-Вил’на-Вилнюс - била истински културен кръстопът. Господстващият полски елит бил двойно подсилен, първо, чрез Национапната образователна комисия след 1773 г. и по-късно чрез регионалния съвет по образованието, базиран в университета във Вилно, който щял да процъфтява под царисткото управление до 1825 г. Литовската идиш култура щяла да бъде засилена, когато Великото княжество щяло да се превърне в база за еврейския предел на заселване. Литовското и рутенското (беларус-кото) селячество, след като се предпазило от полонизация, запазило достатъчно от своята същност, за да се предпази от всички русификации в бъдеще. След като било погълнато от Руската империя, Великото княжество никога нямало да се възстанови като административна единица. Но неговите жители не забравили напълно своя произход. Те щели да участват във всички полски въстания през XIX век. Полската и еврейската традиции щели да издържат до убийствената епоха на Сталин и Хитлер. Литовските и в по-малка степен беларуските традиции щели да преодолеят всички трудности, за да стигнат до своята независимост през 90-те години на XX век. [в. N. R.] [LIETUVA]

Международните отношения през XVIII век се занимавали преди всичко с баланса на силите. Всички общи войни от периода имали за цел да го поддържат. (Виж Приложение III, стр. 1288-9.) Никоя държава не се чувствала достатъчно сипна, за да се впусне във военно завоюване на целия континент; но сравнително малки регионални безредици можели да предизвикат верижна реакция на коалиции и съюзи, които да възпрат потенциалната заплаха. Във всичко това били замесени малко проблеми на идеологията и националната гордост. Съюзите можели да бъдат променени бързо, а малките професионални армии можели да се придвижват светкавично и да разрешат споровете в подредени, образцови битки. Европейският концерт действал с пълна сила, а серия от дипломатически конгреси можели да измерят последствията от сраженията и да изчислят баланса на колониите, крепостите и районите, които били спечелени или загубени. Общо казано, тези войни изпълнявали своята цел. Никакви важни преразпределения на влияние или на територия не се осъществили в Европа като директен резултат от военни завоевания. Уточненията, които този тип война провокирала - особено чрез преотстъпването на испанските територии в Утрехг или чрез пруското завладяване на Силезия, - не могат да се сравнят с най-голямото от всички териториални преразпределения на епохата - поделбите на Полша, които били уредени, без да се прибягва до война, [dessein]

43. Европа

674