Европа.История

GENOCIDE

HA 27 май 1915 r. отоманското правителство издало декрет арменското население в Източен Анадол да бъде депортирано насилствено. Арменците, които били християни, били заподозряни в симпатии към руския враг на Кавказкия фронт и в кро-еж на планове за обединена Армения под руска защита. Били засегнати около два-три милиона души. Макар че изчисленията се различават, една трета от тях се смятат за избити; една трета измрели по време на депортирането; и една трета оцелели. Този епизод често се възприема като първия модерен пример за масов геноцид. В Договора от Севър (1920) съюзническите сили признали Армения за суверенна република. На практика те позволили страната да бъде разделена между Съветска Русия и Турция1.

Адолф Хитлер познавал добре арменския прецедент. Когато инструктирал своите генерали в Оберзалцбург в навечерието на инвазията в Полша, той разкрил плановете си за полската нация:

Чингиз хан избил милиони жени и мъже по своя воля и с весело сърце. Историята го възприема само като велик държавотворец… Аз изпратих моите съединения “Мъртвешка глава” на изток със заповед да убиват без милост мъже, жени и деца от полската раса или език. Само по такъв начин ние ще спечелим онзи lebensraum, от който се нуждаем. Кой, в крайна сметка, днес говори за унищожението на арменците?2

Терминът “геноцид” обаче не бил използван до 1944 г., когато бил измислен от полския адвокат с еврейски произход Рафал Лемкин (1901—59), който работел в САЩ. Кампанията на Лемкин да се извадят практически заключения от съдбата на Полша и полските евреи постигнала успех през 1948 г. чрез “Конвенцията за предотвратяване и наказване на геноцида”3 на Обединените нации. За нещастие, както показаха войните в бивша Югославия, Конвенцията сама по себе си не може нито да предотврати, нито да накаже геноцида.

През третата година от войната напрежението започнало да се отразява и в политиката. В Дъблин Ирландското Великденско въстание (1916) трябвало да бъде потушено със сила. В Лондон редовното партийно правителство било свалено от формирания от Лойд Джордж коалиционен Военен кабинет (декември 1916). В същото време в Австро-Унгария смъртта на Франц-Йосиф прозвучала като дълбока поличба за нещо лошо. Първото военновременно събиране на Райхсрата (май 1917) било прекъснато насред чешките искания за автономия и слуховете за сепаративен мир. Във Франция епидемията от бунтове провокирала продължителна криза, която по-късно била овладяна от комбинираните усилия на новия главнокомандващ маршал Петен и новия премиер Жорж Клемансо. В Германия Великденското послание на кайзера през 1917 г. предложило демократични реформи; и през юли всички партии от Райхстага, които гласували за военните кредити през 1914 г., сега гласували за мир или за помиряване. На Източния фронт, след провала на ходовете за сепаративен мир с Русия, Централните сили възстановили марионетното кралство Полша във Варшава. Кралството си нямало крал, а регентският съвет останал без регент. То нямало връзка с

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

915

полските провинции в Прусия, в Австрия или на изток от Буг. Неговото образуване скоро било последвано от разпускането на легионите на Пилсудски, които отказали да се закълнат във вярност на германския кайзер. В Русия избухнала революция. САЩ горели от военна треска, [coward] [liu]

Младият австрийски Friedenskaiser (Мирен император) провел единия от серията тайни преговори със съюзническите сили. През пролетта на 1917 г. в Швейцария той на два пъти се срещнал със своя зет принц Сикстус от Бурбон-Парма, който служел като белгийски офицер и действал като посредник между Париж и Лондон. Той бил готов да направи териториални отстъпки на Италия и приел френските претенции за Елзас и Лотарингия. Но не успял да убеди нито италианците, нито французите в своята способност да повлияе на Берлин и бил принуден да се унижава пред германския император, когато по-късно Клемансо обявил публично контактите. От тази точка нататък съдбата на Хабсбургската монархия била обвързана с военната сполука на Германия; и всички надежди за мирна еволюция на националностите в Австро-Унгария били разбити5.

Влизането на САЩ във войната, което станало на 6 април 1917 г., дошло след множество американски опити за подпомагане на мира. 28-ят президент, Томас Уд-роу Уилсън (1856-1924), либерал от Източното крайбрежие и професор в Принстьн, бил преизбран през ноември 1916 г. с бюлетината на неутралитета; и неговият пратеник полковник Хауз посетил всички европейски столици. През януари 1917 г. речта на Уилсън за състоянието на нацията апелирала за “мир без победа”. Но американската морска икономика била заплашена смъртоносно от немските подводници; и тромавата германска схема да привлекат Мексико, както се разкрило в телеграмата на Цимерман от февруари 1917 г., най-накрая премахнала всички съмнения. Идеализмът на Уилсън се противопоставял открито на тайната дипломация на британците и французите. Неговите Четиринадесет точки (януари 1918) придали съгласуваност и надеждност на съюзническите армии. Президентът бил силно привързан към принципа за национално самоопределение, прилаган справедливо. Благодарение на музикалните соарета, организирани в Белия дом от Игнаци Падеревски, той поставил полската независимост в дневния ред.

Взети заедно обаче, промените от 1917 г. предизвикали голямо безпокойство в съюзническия лагер. За момента намесата на САЩ била повече от възнаграждение заради хаоса в Русия. Entente печелела партньор с огромен потенциал, докато губела най-силния си партньор на бойното поле. Щели да минат дванадесет месеца, преди да се почувстват американската жива сила и индустриална продукция. Междувременно, докато руската съпротива западала, Централните сили можели да прехвърлят все по-големи части от своите ресурси от изток на запад. Все по-определено изходът от войната зависел от резултатите от мобилизацията в САЩ и резултатите от революцията в Русия.

Руската революция от 1917 г. се състояла от няколко преплетени вериги на сгромолясване. Двете политически изригвания - февруарската революция, която свалила царската монархия, и втората, Октомврийската революция или преврат, който въвел болшевишката диктатура - били придружени от катаклизми, достигащи до самите дълбини на социалните, икономическите и културните основи на Империята. Те също та-