Европа.История

HELLAS

рология и медицина. Други книги, датирани от III век, съдържат странна смесица от ] неогшатонистични и кабалистични текстове, очевидно насочени срещу възхода на хрис-1

ТИЯНСТВОТО. [BLACK ATHENA]

В края на краищата обаче не е изненадващо, че гръцката “крайбрежна цивилизация” се е оказала неравностойна срещу масовите батальони на съседните земно ба-1 зирани сили. Сравнението на Аристотел за човечеството, което живее “като мрав-1 ки, кръжащи на брега”, подчертава стратегическия проблем за концентрирането на \ гръцката човешка сила и ресурси. Тънките, разтегнати комуникационни линии били 1 ефективни за целите на икономическата и културна експанзия, но уязвими при едно 1 военно нападение. През V век пр. Хр. персийското нападение било отблъснато с ог- \ ромни трудности. През VI век македонците прегазили цяла Гърция и Персия за период от трийсет години. От III век нататък напредването на римските легиони не може-1 ло да бъде спряно. За кратко време гърците можели да изкарат на бойното поле не повече от 50 000 хоплити *; докато Римската република можела да събере мъжкото ] население на гъсто населения Италийски полуостров и имала на свое разположение { повече от половин милион войници. Военното съперничество между Гърция и Рим било 1 силно затруднено още от самото си начало. Завоюването на Magna Graecia от рим- ‘ ляните приключило в края на Пирските войни през 226 г. пр. Хр. Сицилия била анек- ] сирана след смелата защита на Сиракуза през 212 г. Македония била победена в битката при Пидна през 168 г. Основната част на Гърция, която под управлението на Ахейс-ката лига извоювала независимостта си от македонците, била подчинена от консул ] Л. Мумий през 146 г. и превърната в римска провинция, наречена Ахея.

След това Рим последователно отслабил всички гръцки държави, наследници ; на бившата Македонска империя. Драматичният край настъпил през 30 г. пр. Хр., ко- ] гато Клеопатра, дъщеря на Птоломей XII Авлет и последна царица на Египет, прекра- ] тила както политическата традиция, така и собствения си живот, “притискайки усойница до снежнобелите си гърди”. Като любовница както на Цезар, така и на Ан- ] тоний тя направила всичко по силите си да контролира безпощадното настъпление на римляните. Но bon mot на Паскал, че “лицето на земята би било по-различно ако носът на Клеопатра беше малко по-къс”, едва ли е точно**. Политическата и военната сила на гръцкия свят били изтощени; абсолютното превъзходство на Рим вече било безспорен факт.

Последвалото сливане на елинистичния и римския свят и появата на хибрид-на гръко-римска цивилизация ни лишава от възможност да поставим точна дата за смъртта на древна Гърция. Но елинските и елинистичните традиции упорствали мно-; го по-дълго, отколкото се предполагаше обикновено. Оракулът от Делфи продължил да действа до унищожаването му от мародерстващите варвари през 267 г. сл. Хр. Олимпийските игри продължили да бъдат провеждани през четири години до 292-та Олимпиада през 392 г. сл. Хр. Академията продължила да обучава своите ученици в Атина, докато била затворена от християнския император Юстиниян през 529 г. сл. Хр. Библиотеката в Александрия, макар и изгоряла и почти опустошена след обсадата на Це-

* Тежко въоръжен пехотинец в древна Гърция - Б. пр.

** Bon mot (фр.) - остроумна забележка - Б. пр.

ДРЕВНА ГЪРЦИЯ

161

зар, не била затворена окончателно до пристигането на мюсюлманския халифат през 641 г. сл. Хр. От здрача на Крит и зората на Микена минали двадесет века, или цели две хилядолетия.

По-голямата част от гръцката цивилизация е изгубена. Голяма част от нея е била абсорбирана от римляните, за да бъде предадена от тях на християнската и византийската традиция. Голяма част е трябвало да изчака преоткриването си по време на Ренесанса и след това. Но все пак, по един или по друг начин, достатьчно е оцеляло, за да може една малка източноевропейска страна редовно да бъде провъзгласявана за “Майката на Европа”, “Изворът на Запада”, жизненоважна съставка, ако не и единствен извор на Европа…

Сиракуза, Сицилия, Година 1 на 141-та Олимпиада. В края на лятото от шестата година на Втората пуническа война епичното сражение между Рим и африканския град Картаген балансирало прищевките на съдбата върху върха на ножа. Ханибал, карта-генският генерал, унищожил много римски армии, изпратени да го спрат, прекосил ра Италия и провел силни кампании на юг. Току-що бил превзел пристанището и крепостта Тарентум. Римляните, неспособни да го победят директно, полагали усилия да отблъснат неговите съюзници - келтите в Северна Италия, Филип V Македонски, който нахлул в Илирия, и гръцкия град Сиракуза. Те особено силно желаели да покорят Сиракуза, тъй като градът държал ключа както към продоволствените пътища на Ханибал (Анибал) от Африка, така и към намеренията на самите римляни да завладеят отново Сицилия. В резултат на това Сиракуза търпяла втори сезон на решителна обсада от римските сили под командата на М. Клавдий Марселий.

Syrakousai, царица на Велика Гърция, била най-голямата, най-просперираща и считана за най-красива от всички гръцки колонии на Запад. Горд и независим в елинската епоха, видял покоряването на повечето градове-държави, градът дълго преди това защитил първенството си пред Атина и убягнал от вниманието на Александър Велики. Той задминал някогашния си съперник, славния Акрагас, сринат до основи откартагенците и никога невъзстановен напълно. През този III век пр. Хр. градът поддържал печелившата си роля, яхнал взаимозастьпващите се сфери на влияние на Рим и Картаген. Той бил последният голям представител на незавоюваната гръцка цивилизация.

Разположен на източния бряг на Сицилия, на половината път между заснежените склонове на връх Етна и най-южната точка на острова - нос Пакинум, Сиракуза контролирала местоположение с несравнимо великолепие, сигурност и удобства. Градът бил естествен склад за търговията между източните и западните части на Средиземноморието и най-обичайната спирка между Италия и Африка. Основан първоначално върху скалисто крайбрежно островче Ортигия, той се разпрострял нагоре върху съседното крайбрежно плато, което било защитено от почти непрекъснат пръстен отскали. Голямото пристанище, което се извивало на юг в продължение на почти пет пили в един съвършен залив, било прикрито от високи планини. Второто пристанище от другата страна на Ортигия можело да побере най-големия флот от кораби. (Виж карта!)

Остров Ортигия, който служел като акропол на града, през VI век бил съединен със сушата чрез укрепен път. Напояван от чудния сладководен извор Артуза, той бил

II. Европа

162