Европа.История

CHERNOBYL

ЧЕРНОБИЛ, виж CZARNOBYL. Малък град на река Припет в Украйна, на 20 верс-I ти от вливането й в Днепър и на 120 версти от Киев. Жители 6483 — православни I 2160; староверци — 566; католици — 84; “израелтяни” — 3683. Замъкът на имени-I ето, което е собственост на граф Владислав Ходкевич, е очарователно разположен върху I хълм с изглед към три реки. Градът се изхранва от речна търговия, от риболов и от отглеж-I дане на лук”’.

Полският “Географски речник”, от който е взет горният текст, бил публикуван през I 1880 г. с подвеждащо заглавие, предназначено да заблуди царската цензура. Той съдържал I статия за всеки град и село, които някога принадлежали на Полската република. Чернобил бил типичен град от тези обширни територии, които някога били част от Полша и които I по-кьсно станали част от Руската империя и от Съветския съюз. Неговите еврейски жители I биха го нарекли своя shtetl. Полските земевладелци, еврейското градско население и рутен-I ското селячество живеели там едни до други от векове.

Чернобил най-напред се появил в една грамота от 1193 г., описан като ловна вила I на рутенския принц Ростиславич. След известно време той бил превзет от Великото Литов-I ско княжество, където станал село на Короната. Замъкът бил построен за защита срещу ма-I родерстващите татари. През 1566 г., три години преди украинските провинции на Великото княжество да бъдат прехвърлени към Кралство Полша, Чернобил бил дарен за вечни вре-I мена на капитана от кралската кавалерия Филон Кмита, който по-кьсно се титулувал “Кмита I Чернобилски”. След време той преминал чрез брак в ръцете на семейство Сапиеха, а през I 1703 г. — към семейство Ходкевич. Градът бил анексиран от Руската империя след втората подялба на Полша през 1793 г.

Чернобил имал много богата религиозна история. Еврейската общност, която обра-I зувала абсолютното мнозинство, вероятно е била внесена от Филон Кмита като агенти и I арендатори по време на полската колонизационна кампания. По-кьсно сред тях имало ха-I сидистки и ортодоксални евреи. Рутенското селячество от района в голямата си част се обър-I нало към гръкокатолическата (униатска) религия след 1596 г. само за да бъде покръстено 1 насилствено в руското православие от царете. Доминиканската църква и манастир били ос-I новани през 1626 г. от Лукаш Сапиеха в разгара на Контрареформацията. В онези дни Чернобил определено бил раят на толерантността. Там имало група от стари католици, които се противопоставяли на декретите на Съвета от Трент, точно както XVII век станал свиде- ‘ тел на пристигането на група raskolniki, или староверци, от Русия. Всички те избягали от най-страшните ужаси на въстанието на Хмелницки от 1648-54 г. и това от 1768-9 г., когато един от бунтовническите водачи, Бондаренко, бил заловен и жестоко екзекутиран от хусарите на Ходкевич. Доминиканският манастир бил секвестиран от царските власти през 1832 г., а разколническата църква — през 1852 г.

След 1880 г. Чернобил видял много превратности на съдбата. През 1915 г. той бил окупиран от германците, а в последвалата гражданска война за него се водили сражения между болшевиките, белите и украинците. В Полско-съветската война от 1919-20 г. бил прев-

862