Европа.История

PESTIS

ето съперничество с династични съюзи и бракове. Женитбата на Хуан I от Трастама-ра, крал на Кастилия (упр. 1379-90), с Елеонора от Арагон създала първообраза за кастилската и арагонската династии през следващия век. Един син, Енрике III (упр. 1390-1406), царувал в Кастилия, докато вторият син, Фернандо I, неочаквано бил избран през 1412 г. да заеме трона на Арагон в Барселона. Бракът между внучката на Енрике III, Изабела, принцеса на Кастилия (1451-1504), “La Catolica” и внукът на Фернандо I, Фернандо, принц на Арагон (1452-1516), “El Catolico”, който бил сключен през 1469 г. във Валядолид, не бил безпрецедентен; но значението му за бъдещето било огромно.

Булката и младоженецът били наследници на отчайващо обезпокоени семейства и на жестоко оспорвани кралства. Те били братовчеди и добре знаели какво могат да очакват, ако техните роднини или техните благородници получат възможност да овладеят контрола над властта. Изабела, почтена и набожна, била предлагана за женитба в Португалия, Англия и франция през цялото си детство и била спасена от олтара само заради смъртта на нежелания ухажор на път за сватбата. Нейните претенции към Кастилия само нараснали от незаконното изключване на племенника й; а нейното възкачване на престола през 1474 г. подпалило искрата на гражданска и международна война с Франция и Португалия. Фернандо, непочтен и набожен, искал ръката й като начин да избяга от жалкото си материално положение. Детството му преминало сред ужасите на един продължителен каталонски бунт. Неговите претенции към Арагон само нараснали след изключването на незаконородения му братовчед Фе-ранте от Неапол и отравянето на доведения му брат Шарл от Виана, принц на Навара. Братът на Изабела, Енрике IV (упр. 1454-74) бил описан като “жалко, ненормално нищожество”. Бащата на Фернандо, Хуан II (упр. 1458-79), бил омразен отровител на сина и на дъщеря си. Поради това не е изненадващо, че Фернандо и Изабела, “католическите монарси”, били защитници на силното и уредено управление.

Известно време съюзът между Кастилия и Арагон си останал личен. Двете кралства запазили своите отделни закони и правителства. Изабела нямала друг избор, освен да атакува благородниците в Кастиля; Фернандо нямал друг избор, освен да работи с Кортес в Арагон. Дори когато помолил да затворят прозореца в стаята за дебати, той бил принуден да допълни: “ако fueros позволят”. Усещането за обща цел било постигнато отчасти чрез въвеждането на обща валута и премахването на търговските бариери и отчасти чрез налагането на ултракатолическа идеология. През 1476 г. Изабела създала зловеща, но ефикасна агенция за налагане на закона, първоначално насочена срещу благородните разбойници в Кастиля - Santa Hermandad, или Светото братство. През 1483 г. Кастилия и Арагон трябвало да станат домакини на първата институция на обединена Испания, реорганизирана кралска версия на Светата инквизиция начело с нейния председател, изповедника на кралицата, доминика-нецът Томас Торкемада (1420-98). След това предателството и ереста действително станали неразличими. Неподчинилите се, евреите и отцепниците били преследвани сурово. По-нататъшното съществуване на емирата Гранада не можело да се понася. [DEVIATIO]

финалното завоюване на Гранада започнало през 1481 г. и продължило десет години. По богатство и по население Гранада превъзхождала другите испански провинции, както Константинопол превъзхождал другите градове на изток. Седемдесет

ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА

469