Европа.История

EESTI

ПРЕЗ 1923 г. в Талин, Естония, била открита една от първите канцеларии на Паневропейската лига на граф Куденхове-Калерги. Върху вратата на канцеларията имало медна табелка с надпис PANEUROPA UNION ESTONIA. Седемнадесет години по-къс-но, когато Съветската армия нахлула в Естония, табелката била скрита от членовете на Лигата. През 1992 г., по време на посещението на доайена на Европейския парламент, доктор Ото фон Хабсбург, в Естония, естонците я извадили от скривалището й и му я показали. Тя била символът на скритите естонски аспирации, невидими за външния свят в продължение на половин век. “Не забравяйте естонците!, казал доктор фон Хабсбург. Те са най-добрите европейци”1.

Навремето почитателите на Съветския съюз казвали, че Балтийските държави са прекалено малки, за да бъдат жизнеспособни, суверенни държави. Подобни неща се казваха и за новородените от Югославия републики. Важното е, че Естония или Латвия, или Словения, или Хърватия биха били изключително уязвими, ако бяха оставени в изолация. Но като членове на Европейската общност те биха били точно толкова жизнеспособни, колкото Великото херцогство Люксембург или един евентуален независим Уелс, или Шотландия. В крайна сметка Естония е почти двадесет пъти по-голяма от Люксембург и четири пъти по-насе-лена. В обединена Европа всяка малка страна може да намери своето място наред с бившите велики сили.

Ватиканската държава, която била почти толкова папска, колкото Ейре, била създадена през 1929 г. в съгласие с Латеранския договор, подписан от Италия на Мусолини и папа Пий XI. Тя покривала 44 хектара (около 100 акра) върху левия бряг на Тибър в Централен Рим. Нейното население от около 1000 души щяло да бъде управлявано от абсолютната власт на папата. Нейното създаване приключило 60-те години “пленничество” на папата след унищожаването на Папската държава през 1870 г.

Въпреки победата на западните демокрации, най-динамичният политически продукт на Голямата война се намирал в антизападното, антилибералното и антидемократичното чудовище на тоталитаризма. Терминът бил изкован от италианските фашисти, за да опише собствените им аспирации. Но след 1928 г. той бил използван, за да обхване общия знаменател на фашизма и комунизма. След смазването на Съветска Унгария, Съветска Русия (1917-22) и нейният наследник СССР (от 1923) за дълго останала единствената комунистическа държава. Нейният пример имал огромно влияние. Главните фашистки режими се появили в Италия (1922), Германия (1933) и Испания (1936)15.

Концепцията за тоталитаризма била отхвърлена както от комунистите, така и от фашистите, тоест от самите тоталитаристи. На нея й било съдено да се превърне в политически въпрос в епохата на Студената война и тя се радвала на противоречив успех сред западните учени и политически теоретици’6. Тя не успяла да привлече онези, които искали подредени, херметически затворени модели или които идентифицирали политическия феномен със социалните сили. Тя е анатема и отвратителен “релативи-

948