Европа.История

ORIGO

Първоначалният напредък на патриарха е документиран в “Liber Pontificalis”. Той тръгва от Рим на 15 октомври и пътува до Павия. Malignus rex langobardorum, “злият крал на ломбардите”, го изслушва, но не го отклонява от целта му. От Павия той тръгнал на 15 ноември:

Unde et cum nimia celeritate, Deo praevio, ad Francorum coniunxit clusas. Quas ingresus cum his qu! cum eo erant, confestim laudes omnipotenti Deo reddidit; et coeptum gradiens iter, ad venerabile monasterium sancti Christi martyris Mauricii… sospes hisdem beatissimus pontifex… advenit.

(От Павия, с Божия помощ, той стигна до портите на франкского кралство със страшна скорост. Прекосил [прохода] със своята свита, той с радост възхвалявал Всемогъщия Бог. Началото на пътешествието било трудно, но блаженият понтифекс [преминал] невредим до почтения манастир на св. Мавриций, мъченик на Христа.)26

Той пътувал в компанията на дузина високопоставени свещеници и бил ескортиран от франкските пратеници херцог Айтхар (Огиер) и канцлера, епископ Хродеганг от Мец.

В Сент Мориц патриархът бил поздравен с добре дошъл във франкските владения от личния представител на Пипин, абат фулард от “Св. Денис”. Манастирът бил построен върху мястото на Агаунум, където пет века преди това римският центурион Мавриций срещнал смъртта си, след като накарал войниците от Тиванския легион да не се подчиняват на заповедите и да не се бият срещу братята си християни. От там било изпратено послание до Пипин да уреди срещата в Понтион. Пратениците намерили краля в Ардените, връщайки се от Бон. Пипин изпратил инструкции на своя млад син Шарл да излезе и да посрещне гостенина на пътя. След като тръгнал от Сент Мориц, патриарх Стефан заобиколил езерото Леман и прекосил Юра. Срещата му със сина на краля се провела някъде в Бургундия в края на декември. Двадесетгодишният Шарл изминал сто мили на юг от Понтион.

Стефан стигнал до Понтион на 6 януари 754 г. Според римското свидетелство кралят излязъл да го поздрави извън града, слязъл от коня си, паднал пред него и лично държал юздите на патриарха. В този момент, просълзен, патриархът помолил за помощта на краля:

Beatissimus papa praefatum Christianissimum regem lacrimabiliter deprecatus est, ut per pacis foedera causam beati Petri et republicae Romanorum disponeret.

(Блаженият папа със сълзи се моли на върховния и най-християнски крал да постигнат споразумение за каузата на мира, на св. Петър и на Римската република.)27

Според франкското свидетелство “Папата на Рим влезе в присъствието на краля… обсипа с богати дарове него и франките и помоли за неговата помощ срещу ломбардите и краля им поради тяхната двуличност.”28 Тогава Пипин предал Стефан на грижите на абат фулард, за да презимува в “Св. Денис”.

През следващите седмици Пипин си разменил посланици с Аистулф. Един франкски пратеник бил изпратен в Павия, заповядал на ломбардците да престанат да заг- ;

РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА

309

рабват територии и да прекратят своите “еретически искания“. Аистулф отговорил с удар, като изпратил по-малкия брат на Пипин, Карломан, като свой пратеник при франките. (Карломан се бил оттеглил в манастир в Рим и поради това живеел в Ломбард’ ската държава.) На 1 март франките провели своя ежегоден парад, Шам де Марс, в Бернакус (Берни-Ривиер, Айсне). После в Кориаскум (Керси), на Великден, 14 април, се събрали да обсъдят посоката на лятната кампания. Не без разногласия те решили да се отправят на поход срещу ломбардите.

Тук изворите се отклоняват. Продължителят на Хрониката на фредегард разказва как франкската армия прекосила Алпите при Мон Сенис и нанесла съкрушително поражение на ломбардите във Вал де Суса. “Liber Pontificalis”, обратно, разказва как в средата на лятото Стефан посветил отново Пипин и неговата кралица Берт-рада в “Св. Денис”, помазвайки ги със светено масло и дарявайки ги с титлата “Патриции на римляните”. Синовете и наследниците на Пипин получили папска благословия да управляват за вечни времена. Историческата автентичност на тези процедури се потвърждава от друг съвременен документ, явно свидетелство на очевидец, “Clausula de Unctione PeppinP. Може да се предположи, че франкските коментатори са били смутени от факта, че желанието на Пипин за повторно посвещаване подчертава нелеги-тимността на предишната му коронация.

Минали две години до изясняване на последствията. След първата франкска победа Аистулф се подчинил на Пипин и епископът бил възстановен в Рим. В рамките на месеци обаче ломбардите нарушили своята клетва и възобновили атаките си. Поради това през 756 г. Пипин провел още една кампания срещу Ломбардия, превзел Павия и смазал всяка съпротива. Тогава, ако не и преди това, франките превзели бившата Екзархия Равена от ломбардите и я дарили на патриарха. С този акт те създали териториална база за папската държава. Приемайки това като част от патримонията на св. Петър, без да зачита византийските претенции, епископът отхвърлил васалната си зависимост от императора.

Но няколко въпроса останали объркани. Изглежда, че след събитието в изворите са били вписани много важни детайли. В тази операция папският върховен съд бил особен експерт. “Liber Pontificalis” например твърди, че “Дарението на Пипин” не било направено през 756 г., а през 753 г. в Керси. Нещо повече, там се настоява, че Пипин просто връщал собствеността, върху която Рим имал древни права. Както е известно сега, папският върховен съд скалъпил фалшивото “Дарение на Константин”, по същото време. Докато фалшификацията не била демаскирана през XV век, всички верни католици били подвеждани да вярват, че Римската църква е получила екзархията в Равена от ръцете на първия християнски император 400 години преди Пипин. Поради това може да ни се стори, че фалшивото “Дарение на Константин” може би е било скалъпено, за да засили значението на истинското “Дарение на Пипин”. Изглежда също така, че посред своите сурови наказания над ломбардите, Пипин е установил приятелски отношения с византийците, франкският продължител казва, че не знае какво е станало с това приятелство освен това, че не процъфтяло29. Какво е станало -разбира се, византийците помолили да им бъде върната тяхната екзархия, само за да получат отговор, че тя наскоро е била дарена на папата. Предадени от Рим и безсилни срещу франките, на византийците им оставало само да се опитат да сключат съюз с ломбардите.

310

оигао

Както става често в историята, дългосрочните последствия не били предвидени. франките не могли да се измъкнат от Италия. Епископът на Рим се поставил в положение да бъде признат за върховен патриарх “Папа”; папството спечелило териториална база за своята суверенна държава; а франко-папският съюз се превърнал в трайна характеристика на международната сцена. Осмелявайки се да прекоси Алпите, Стефан II лично изковал връзката, която дала на Севера постоянен глас в делата на Юга. Преди всичко властта на Империята била разклатена критично на запад. Момчето, което излязло да посрещне епископ Стефан в Бургундия, останало с впечатлението, че може да си основе своя собствена империя.