Европа.История

ORIGO

най-напред към Северна Британия, а после и към франкските доминиони. Двадесет 1 години по-късно св. Колумбан (около 540-615) тръгнал с група сподвижници от големия манастир в Бангор на път към Бургундия. Той основал няколко манастира, включително и Луксул; останал в Брегенц на езерото Констанс; засегнал Меровингските крале, критикувайки остро разпуснатия им живот, и починал в Бобио край Генуа. Св. Гал (поч. 640) тръгнал на мисия в днешна Швейцария, давайки името си на големия религиозен център “Св. Гален”. Св. Айдан (поч. 651) се преместил от Йона на Светия i остров (Линдисфарн) някъде през 635 г. и по този начин ускорил покръстването на Англия. Във всички тези случаи ирландските монаси следвали практики, които изос- | тавапи от Рим. Поради това през следващия период щели да възникнат големи проблеми при съгласуването на келтските и латинските традиции. [IONA]

Иберийското християнство било разтърсено от имперското нашествие през 554 г. Арианските вестготи живеели отделно от своите поданици, които постоянно замисля- ] ли конспирации с имперските сили на юг. След десетилетия на конвулсии, през които Вестготската държава едва се задържала срещу вътрешните размирици и външните : атаки Рекаред (упр. 586-601) - син на баща арианец и майка римлянка - мирно приел католицизма като политически акт. Решението било потвърдено от втория консул на Толедо (589). [Compostela]

В Италия почти в същия момент арианските ломбарди приели католицизма по повод на женитбата на техния крал Атилулф за католичка - франкската девойка Те-оделинда. В базиликата Монца край Милано която те основали, все още може да се види желязната корона на Ломбардия с надписа: AGILULF GRATIA DEI VIR GLORIOSUS REX TOTIUSITALIAE OFFERT SANCTOIOHANNI BAPTISTAE IN ECCLESIA MODICAE. Конфликтите между католиците и арианците продължили до по-късната католическа победа в Коронате през 689 г. [leper]

За Англия се казва, че привлякла вниманието на римските патриарси, когато Григорий I видял светлокосите момчета за продан на пазара за роби. Non Angli, sed angeli (не англи, а ангели), отбелязал той. Скоро след това, през 596-7 г., Григорий изпратил един от своите монаси, св. Августин от Кентьрбъри (поч. 605), да покръсти англичаните езичници. За кратък период Етелберт, крал на Кент, бил покръстен и в Кентьрбъри, в Рочестър и Лондон били създадени епархии. Сложната история на английското християнство е предмет на труда, погълнал целия живот на “преподобния” Бийд (673-735), монах от Джароу в Нортумбрия, чиято “История на Английската църква и народ” е един от паметниците на епохата. Бийд проявявал специален интерес към конфликта между северната и южната мисия с конкуретни центрове в Йорк и Кентърбъри и тяхното по-късно помирение на Събора в Уитби (664). Той също така документира обширната кореспонденция на папа Григорий с Августин:

Осмият въпрос на Августин. Може ли бременна майка да бъде покръстена? Колко скоро след раждането тя може да влезе в църквата? И колко скоро след раждането детето може да бъде кръстено, ако не е застрашено от смърт? Колко скоро след раждането съпругът може да има близост с жена си? И може ли една жена да влиза в църква в определени периоди? И може ли тя да получи причастие в тези периоди? И може ли мъж да влезе в църква след близост с жена си, преди да се измие? Или да получи свещеното тайнство на причастието? Тези недодялани англичани искат напътствие по всички тези въпроси20.

РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА

297