Европа.История

MEDIUM

Земите на славяните се простират от Сирийско море до Океана на север… Понастоящем има четирима крале: кралят на българите; Боеслав, крал на фарага, Боемия и Карако; Мешко, крал на севера; и Након на границата със Запада.

Най-общо славяните са буйни и склонни към агресия. Ако не бяха разногласията помежду им… никой народ не би могъл да се сравни с тяхната сила… Те са особено енергични в земеделието… Търговията им по суша достига до ругенците и до Константинопол…

Жените им, когато се омъжат, не изневеряват. Но едно момиче, когато се влюби в един или друг мъж, ще отиде при него и ще уталожи похотта си. Ако някой съпруг се ожени за момиче ; и открие, че тя е девица… той й казва: “Ако у теб имаше нещо добро… ти определено щеше да си намериш някой, който да отнеме девствеността ти.” После я връща обратно.

Земите на славяните са най-студените от всички. Когато нощите са лунни, а дните са ясни, се появяват най-суровите студове… Когато хората дишат, по брадите им има ледени шушул-ки, сякаш са от стъкло…

Те нямат бани, но… строят каменна печка, върху която, когато е затоплена, изливат вода. Държат в ръцете си сноп трева и разкарват парата. После порите им се отварят и всичката излишна материя излиза от телата им. Тази колиба се нарича al-istba…

Техните крале пътуват в големи карети на четири колела. От ъглите на каретата е провесена люлка на вериги, така че пътникът не се тръска…

Славяните водят война с византийците, с франките и лангобардите и с други народи…‘9

Много е интересно, че Ибрахим ибн-Якуб, изглежда, не смята русите за славяни, вероятно защото те все още били смятани за норвежци. Онова, което не подлежи на съмнение, е, че този дипломат от мюсюлманска Испания гледа на екзотичните народи от вътрешността на Европа с любопитството на съвременен антрополог, изследващ племената от Папуа. (Виж Приложение III, стр. 1270.)

През 965 г., в годината на посещението на Ибрахим ибн-Якуб, Мешко I, княз на Polanie, или на поланианците, които живеели на река Варта, се съюзил с чехите. Като част от съюза се оженил за чешката княгиня Дубравка и приел християнско кръщение. Той реагирал на възхода на Саксонската империя след поражението на маджарите и на натиска да приеме християнството от Германия. Първата латинска мисионерска епископия била създадена в Познан като наследник на по-ранната епархия със славянски церемонии, която вероятно се е намирала в Сандомиерц. Зависимостта от Германската империя била избегната. Черковната провинция Полония била създадена около тридесет години по-късно заедно с бързо консолидиращата се Полска държава. Когато император Отон III посетил новосъздадената метрополна епархия в Гнезно през 1000 г. сл. Хр. и прегърнал полския княз като свой “приятел и съюзник”, Wielkopolska (Велика Полша) на Миешко вече се била присъединила към Mafopolska (Малка Полша) на юг. Бенедиктински манастири били създадени в Миеджиржеч и Ти-ниек. Болеслав Хробри, “Храбри” (упр. 992-1025), който щурмувал Прага през 1003 г. и забил меча си в Златната врата на Киев през 1018 г., бил награден от папата с първата полска кралска корона. През 1037 г. голям езически бунт отбелязал смъртната агония на стария ред. След това кралската столица се преместила в Краков; и твърдо установилата се Пястка династия превърнала Полша в главен бастион на католицизма на изток.

Унгария следвала Полша по петите. Първите й християнски контакти били с Византия. Един пленен гръцки монах, Хиерот, бил посветен за епископ на Туркия някъ-

В—i А .

СРЕДНОВЕКОВИЕТО

345

де около 950 г. Но битката при Лехфилд довела със себе си и германското влияние. Маджарският княз Геза (упр. 972-97) бил покръстен с цялото си семейство по латинския ритуал през 975 г. Синът на Геза Ищван (св. Щефан, упр. 997-1038) консолидирал имперската връзка, като се оженил за една баварска принцеса и приел кралската си корона от Рим. Коронацията и образуването на новата епархия Естрегьом (Гран) станали през 1001 г., само година след посещението на император Отон в Гнез-но. Манастирът в Панонхалма бил открит в една и съща година с неговия побратим в Миеджиреч. [buda]

Всички тези най-ранни кралства били наследствени държави, в които всички права и цялата собственост били притежание на властващия княз. Приемането на християнството, което довело грамотно духовенство, трябва да се възприема като ход към засилване на невръстните монархии.

Киевска Рус приела християнството от Византия през 988 г. като част от обширно политическо споразумение. В продължение на повече от век Рус все повече се приближавала към Византия. Търговията по Днепър, варяжките нашествия и войните в степите установили разнообразни контакти. Киевският княз Володимир, или Владимир (упр. 980-1015), бил “юначен езичник”, братоубиец и многоженец. Но православното кръщение и женитбата за Ана, сестра на император Василий II, била необходимата цена, която той платил, за да убеди императора да наеме 6000 войни от прочутата варяжка гвардия. Макар че майката на княза, св. Олха (Олга), била покръстена християнка, той премислил различни алтернативи, преди да поеме по същия път.

В чужбина били изпращани пратеници, за да докладват за конкурентните привлекателни особености на юдаизма, исляма и християнството. Пратениците, които докладвали за своите впечатления от църквата “Св. София” в Константинопол, победили, след като били посрещнати с церемония, църковен еквивалент на аудиенцията на Лиугп-ранд при императора. Чак тогава киевският княз приел своето кръщение. Той строил хората си по бреговете на Днепър, където те също били кръстени en masse. Взел децата на своите благородници от техните родители и ги образовал в новата вяра. По-кьсно в страната били изпратени мисионери, за да преподават варианта на православието, популяризиран в България от св. Климент заедно със старата църковносла-вянска служба, кирилицата и верността към патриарха в Константинопол. Били построени църкви, а езическите светилища били разрушени. Християнството достигнало Новгород, Минск и Полоцк в началото на XI век. След това Рус щяла да се превърне в непоколебим член на християнския свят. [Novgorod]

Володимир (Владимир), княз на Киев, често се свързва с Карл, създателя на едно друго обширно, но краткотрайно царство20. Паралелът е достатьчно уместен поне заради това, че и двамата мъже се превърнали в герои на по-късни национални легенди. Разбира се, Володимир от Рус бил не повече руснак, отколкото франкът Карл бил французин. По неговото време “Русия” не съществувала, поне не повече, отколкото “франция” е съществувала по времето на Карл. За жалост, когато Руската православна църква се появила на сцената пет века по-късно, тя предявила монополни претенции за киевското наследство; и съвременната руска пропаганда е направила всичко по силите си, за да потисне съперническите претенции и традиции, особено сред украинците. Междувременно, точно както Карл бил превърнат в национален герой на chansons de geste, така и светият княз Владимир бил превърнат в централна

346