Европа.История

POTEMKIN

През 1787 г. фелдмаршал княз Григорий Потьомкин (1739-91), губернатор на Нова Русия, организирал речно пътешествие по Днепър за императрица Екатерина и за нейния двор. Целта му била да покаже своите успехи в колонизирането на провинцията, откъсната наскоро от отоманците. С тази цел той монтирал множество подвижни села, всяко от тях разположено на стратегическо място на речния бряг. Щом хората на Потьомкин, всичките облечени като весели селяни, съзирали царската баржа, те поздравявали сърдечно императрицата и чуждите посланици. После, щом баржата се скриела зад завоя, сваляли шапките и носиите си, разглобявали постройките и през нощта ги построявали отново надолу по течението. Тъй като по онова време Екатерина била любовница на Потьомкин, не е невъзможно да се повярва, че не е знаела нищо за хитрия план; главните измамени били чуждите посланици. “Потьомкински села” е станало нарицателно за продължителната руска традиция на измама и дезинформация.1 Насилието и измамата са най-разпространените стоки във всяка диктатура. Но потьомкинизмът в Русия е постоянно повтаряща се тема.

В това отношение възгледите на професионалния измамник може да не са напълно неуместни. Според един висш беглец от КГБ западното мнение било манипулирано умело и систематично още от НЕП-а на Ленин. Контролът върху цялата информация, комбиниран със селективни изтичания на информация и измами, позволявал на съветските тайни служби да подхранват Запада с безкраен поток от неверни впечатления. “Десталинизацията” от 50-те години на XX век била само видоизменена форма на сталинизма. “Китайско-съветското разделение” от 60-те години на XX век било разработено съвместно от КПСС и ККП. “Румънската независимост” била мит, измислен за удобство както на Москва, така и на Букурещ. Чехословашката “демократизация” през 1968 г. била оркестрирана от прогресивни елементи в КГБ. “Еврокомунизмът” бил друга фалшификация. Дори “Солидарност” в Полша била ръководена от московски агенти. Публикувано през 1984 r., преди идването на Горбачов на власт, експозето за КГБ, написано от вътрешен човек, е задължително четиво за всеки, който размишлява за неяснотата в glasnost’ и perestroika или за мистериите в “Пуча” от 1991 г. Проблемът е: кога професионалните измамници престават да мамят2?

Освен с неговите “села” княз Потьомкин се свързва най-често с бойния кораб, кръстен на негово име, чийто разбунтуван екипаж отплавал от Одеса през революцията от 1905 г. Хората неизбежно се чудят дали и бунтът не е бил фалшифициран3. ISOVKINO)

Привържениците на конспирациите твърдят, че всички исторически събития маскират кроежите на измамници, интриганти и зли “неидентифицирани сили”. Техните опоненти твърдят обратното, че конспирацията и измамата не съществуват. И двете теории са изключително погрешни. (PROPAGANDA]

ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ

671

дещ участник в сраженията, донесла безкрайни бедствия и разделения. Полша-Литва била победена на главния театър на бойните действия между шведите и руснаците, като и едните, и другите били подкрепяни от конкурентна конфедерация от полски благородници (виж по-горе). Саксонският двор се отнасял към нея като към балансьор срещу съседната Прусия и като източник за плячка. Когато саксонската армия се разгърнала в Полша, тя била защитена срещу протестите на Сейма. Нейните грабежи довели до конфликт между краля и аристокрацията, който имал много общи черти с паралелния конфликт в съседната Унгария. Това на свой ред отворило празнина за директна руска интервенция.

След руската победа при Полтава през 1709 г. Август II възстановил полския трон с помощта на руските войски. След това той бил възприеман като двойна опасност, като пешка на царя и като “абсолютист”. През 1715-16 избухнала открита война между краля и неговите противници. За царя това било изпратена от Бога възможност. Действайки като посредник, Петър Велики можел да спаси полските благородници от техния саксонски крал и да наложи условия, които да подчинят Републиката и да я превърнат в зависима държава. На Мълчаливия сейм, или Нямата конференция, свикана във Варшава през януари 1717 г., руската армия стояла в готовност, докато следните предварително уговорени решения били прокарани без дебати:

1. Саксонската армия на краля да бъде прогонена от Републиката. (С други думи, кралят изгубил всичко, което наподобявало на независима опора на властта.)

2. “Златните свободи” на аристокрацията да бъдат потвърдени. (С други думи, чрез запазване на liberum veto централното правителство на Републиката можело да бъде парализирано, когато това е удобно.)

3. Въоръжените сили на Републиката да бъдат ограничени до 24 000 души. (С други думи, Полша-Литва да остане беззащитна.)

4. Въоръжените сили да бъдат финансирани чрез разпределяне на средства от кралските, църковните и магнатските имения. (С други думи, те били поставени под контрола на краля или на Сейма.)

5. Споразумението да бъде гарантирано от царя. (С други думи, царят можел да се намесва в Полша-Литва по всяко време и можел законно да потиска всякакви реформаторски движения.)

След това Република Полша-Литва в действителност се превърнала в руски протекторат, същински придатък към Руската империя, обширна буферна държава, която пазела Русия откъм запад, но не й струвала нищо за поддръжка. [EROS]

При Август III централното правителство се сгромолило напълно. Наложило се кралят да бъде поставен на трона от руската армия, която отхвърлила преизбирането на Станилав Лешчински и така подпалила Войната за Полското наследство; но той обикновено живеел в Дрезден. Сеймът бил свикван редовно, но и редовно бил блокиран чрез liberum veto още преди да успее да се събере. Само една сесия в продължение на 30 години успяла да прокара някакво законодателство. Като краен пример за принципа на филиалите управлението било оставено на магнатите и на провинциалните конференции. Републиката нямала хазна, нямала дипломация, нямала защита. Не можела да прокара реформи. Тя била предмет на подигравки за philosophes. Когато през 1571 г. бил публикуван първият том на френската Encyclopédie, забележи-

â

672