Европа.История

RENATIO

Предвестникът на нещата отново се появил във Флоренция. Жестоките церемонии с адски огън на фанатизирания монах фра Джироламо Савонарола (1452-98) предизвикали бунт през 90-те години на XV век, който временно прогонил Медичите и който завършил с изгарянето на самия монах. В Испания, при кардинал Синсерос, религиозната дисциплина била комбинирана с енергична научна дейност. Новото теологическо училище в университета в Алкала, основано през 1498 г., родило Полиг-лотската Библия (1510-20). В Италия, при кардинал Джанпиетро Карафа (1476-1559), бъдещия Павел IV и съосновател около 1511 г. на Реториката на Божествената любов, един влиятелен кръг от римски кпирици се обвързал с режима за интензивни молитвени дейности и практическа благотворителност. От тях израснала серия католически ордени - сред тях театините (1523), барнабитите (1528), йезуитите (1540) и оратори-анците (1575).

Вълненията на религиозното възраждане съвпаднали с периода на краен упадък на репутацията на Църквата, достигнат при папа Родриго де Борджия (Александър VI, 1492-1503) и Джулиано дела Ровере (Юлий II, 1503-13). Страстите на Александър били златото, жените и кариерите на незаконородените му деца. Юлий изпитвал “вродена любов към войни и завоевания”: той се помни като папата, яздил в битка в пълна броня, който построил отново “Св. Петър” и основал отново Папската държава. През 1509 г., когато планирал да плати за войните си и за “Св. Петър”, продавайки “индулгенции” в Германия - хартиени сертификати, гарантиращи опрощение на наказанията в Чистилището, - в Рим дошъл млад августински монах от Витенберг в Саксония. Мартин Лугер бил шокиран до мозъка на костите си от онова, което видял. “Даже покварата, писал Ранке, може да има своето съвършенство”13.

В продължение на десет години Лутер (1483-1546) се озовал начело на първия “протестантски” бунт. Лекциите му като професор по теология във Витенберг показват, че неговата доктрина за “оправдание чрез самата вяра” е назрявапа няколко години. Той бил необичайно груб и с лош нрав. Езикът му често бил неудобен за повтаряне. За него Рим бил мястото на содомията и на Звяра от Апокалипсиса.

Яростта на Лутер достигнала до краен предел при появата в Германия на един монах, Йохан Тетцел, който продавал индулгенции. Тетцел бил прогонен от територията на курфюрста на Саксония, който нямал желание да гледа как неговите поданици изливат големи суми в папската хазна. Предизвиквайки теологическите пълномощия на Тетцел, Лутер засилвал политиката на своя княз. На 31 октомври 1517 г., в навечерието на Вси светии, той направил вярната стъпка, като заковал лист с 95 тези, или доводи, срещу индулгенциите върху вратата на княжеската църква във Витенберг. Или поне така твърди преданието.

От този прочут акт на неподчинение произтекли няколко последствия. Първо, Лутер бил въвлечен в серия от публични диспути, особено онзи в Лайпциг с доктор фон Ек, който предшествал официалното му отлъчване (юни 1520). По време на подготовката си той написал първите трактати на лютеранството - “Решителност”, “Свобода на християнина”, “Обръщение към християнското благородничество на германската нация”, “За вавилонското пленничество на Божията Църква”] и публично изгорил папската була за отлъчване, Exsurge Domine. Второ, германската политика била разделена между привържениците и противниците на наказанието за Лутер. През 1521 г.

. С _________________________________________________________

РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ

501

император Карл V дал гаранции на Лутер и го извикал да се яви пред Имперската конференция във Вормс. Лутер, като Хус и Констанц, се защитил твърдо:

Аз съм завладян от Писанието, което цитирах; моето съзнание е запленено от Божието слово. Аз не мога и няма да оттегля нищо, защото да действаш против съзнанието си, не е нито безопасно, нито честно… Hier stehe ich. Ich kann nicht anders. [Тук стоя аз. Не мога да постъпя иначе.]

След това той бил отвлечен от хората на саксонския курфюрст и скрит в замъка Вар-тбург. Присъдата срещу Лутер, произнесена от Конференцията, не можела да бъде приведена в изпълнение, религиозният протест се превръщал в политически бунт.

Германия през 1522f5 г. била разтърсвана от два главни изблика на вълнения: враждата на имперските рицари (1522-3) в Трир и жестоките социални вълнения на Селската война (1524-5), която започнала във Валдсхут, Бавария. Неподчинението на Лутер към Църквата може би е било фактор за неподчинение към политическата власт; но той не изпитвал симпатии към селските “дванадесет параграфа”, съставени в Шва-бия от Кристоф Шапелер и Себастиян Ротцер от Меминген. Когато новите бунтовнически групи се появили в Тюрингия, Лутер публикувал своя апел “Против кръвожадните и крадливи орди на селяните” в решителна защита на социалния ред и правата на князете. Селският бунт бил потушен в морета от кръв.

Лютеранският бунт приел определена форма по време на три по-късни сесии на Имперската конференция. Опонентите на императора получили възможност да консолидират своята позиция, докато той бил зает С войните срещу Франция и турците. В Шпеер през 1526 г. в Декларацията за оттегляне на Конференцията, те успели да вмъкнат клауза за княжеската свобода на религията, предвиждаща прочутата формула: Cuius regio, eius religio (който управлява, има право да определя религията). На втората Конференция от Шпеер през 1529 г. те депозирали официален Протест, откъдето идва и тяхното име, протестирайки срещу отмяната на Оттеглянето. В Аугсбург през 1530 г. те представили умерено резюме на своята вяра. Тази Изповед от Аугсбург, съчинена от Меланхтон, била протестантският манифест - след което непреклонният император определил април 1531 г. като краен срок за тяхното подчинение. В отговор протестантските владетели образували въоръжената Лига от Шамалкалден. Оттогава нататък католическият и протестанският лагер били определени ясно. [GESANG]

Междувременно лютеранското протестно движение било засилено от серия паралелни събития, всяко от които разширило природата на протестанството. През 1522 г. в Швейцария Хулдрих Цвингли (1484-1531), елинист, кореспондент на Еразъм и “народен свещеник”, предизвикал Римската църква както по отношение на църковната организация, така и по отношение на доктрината. Като Лутер, той започнал с отхвърлянето на индулгенциите; и споделял неговата концепция за оправдание чрез вяра. Но той също така отричал и властта на епископите; и учел, че Причастието не е нищо повече от проста, символична церемония. Бил убит в Капел през 1531 r., носейки протестантското знаме във война срещу петте католически горски кантона, война, която разделила Швейцарската конфедерация. Той положил началото на важна протестантска тенденция, в която местните конгрегации или общини претендирали за правото сами да контролират своите дела. [holism]

502