Европа.История

TENEBRAE

Силата на операта, впрегната в национализма, най-често се обсъжда във връзка с Вагнер. Но при Глинка връзката е още по-изрична. Действително чувствителността към руския национализъм определяла къде и кога може да бъде поставяна операта. В царска Русия тя се превърнала в автоматичен избор за откриването на всеки оперен сезон в Москва и Санкт Петербург. До 1879 г. тя осъществила своето 500-но представление. Поставяна била в Прага на чешки през 1866 г.; в Рига на латвийски през 1878 г.; и в Германския театър в Позен, Прусия, през 1899 г. Но никога не намерила своя публика във Варшава или в Краков. Нещо по-знаменателно, през февруари 1940 г., на първата годишнина от нейното възраждане в Москва, тя се радвала на своята премиера под покровителството на нацистите в Берлин.

жи Вермахта, докато на запад се подготвя съюзническата контраатака. Генерал Га-мелин бил доста конкретен: най-късно на петнадесетия ден след мобилизацията “le gros de nos forces”, “масата от нашите войски”, ще бъде хвърлена през френско-гер-майската граница. Друга военна мисия била изпратена в Москва, за да обсъди сътрудничеството с Червената армия. Дълго преди те да отплават с бавен кораб към Ленинград на 5 август, в блажено неведение за голямата игра, Хитлер и Сталин били решили да уредят Полската криза сами.

Нацистко-съветското сближаване се виждало на хоризонта още през първата седмица от май, когато един от най-близките сподвижници на Сталин, Молотов, бил назначен за комисар по външните работи. Еврейският предшественик на Молотов, Литвинов, който бил женен за англичанка, Айви, бил свързан близо със Запада и с неуместната вече политика за колективна сигурност. Последният му опит за англо-съветски отбранителен съюз ударил на камък. Молотов бил назначен с цел да възобнови връзката с Берлин. Директните преговори започнали през юни в Москва под прикритието на “търговски преговори”.

След като Сталин и Хитлер захвърлили своите подозрения и техните представители започнали преговорите, те трябва да са разбрали бързо мащабите на възможността, която се откривала пред тях. При нерешителността на Запада Полша била единствената сериозна пречка пред перспективата да си поделят Източна Европа. С такава блестяща награда пред очите си нито Хитлер, нито Сталин се тревожели твърде много за по-късната перспектива Русия и Германия да се сбият за плячката. Получил благословията на Сталин, Хитлер сметнал, че ще може да се справи сам с Британия и франция и в процеса да засили много Германия; а Сталин бил повече от доволен да го остави да се опита. Получил благословията на Хитлер, той сметнал, че ще може да помете сам държавите от Източна Европа и в този процес да засили много СССР. Вероятно и двамата смятали, че е подобре да решат европейските проблеми преди САЩ, чиито настоящи военни разходи били по-малки от английските, да се разтревожат от опасностите. Възможността трябвало да бъде използвана; било възможно тя да не се повтори. Една седмица след като британската мисия завършила своето бав-но пътуване до Москва, хер Рибентроп долетял бързо от Берлин.

В онези летни дни, когато времето било толкова слънчево, колкото мрачна била политическата прогноза, възторгът на Хитлер нараствал. Неговият рекорд в пре-

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

999

въоръжаването, който увеличил фронтовите дивизии на Вермахта от 7 на 51 за три години, надминавал рекорда на кайзера от десетилетието преди 1914 г. Той бил сигурен, че Западът ще бъде измамен както обикновено, че неблагодарните поляци могат да бъдат наказани изолирано. След като великият Сталин мислел по същия начин като него, той бил готов за ограничена война, без да знае дали войната изобщо ще бъде необходима. Нямал голямо желание да слуша хленчещите западни дипломати, нито онези от своя лагер, като Гьоринг или Мусолини, които искали да продължат мира.

На военната конференция на 23 май той говорел гръмко за 1.вЬеп8гаит на изток и за неизбежността на войната рано или късно. На 14 юни поставил срок на своите генерали, нареждайки им да бъдат готови за осем седмици. На 22 август, когато осемте седмици изтекли, казал пред друга конференция в Бергхоф, че “Войната е по-добра сега”. Бележките му гласяли: “Никаква жалост - жестоко отношение - силата е права - най-голяма строгост“60.

Последното парченце от мозайката на приготовленията паднало на мястото си още на следващия ден. На 23 август от Москва се чула новината, че смъртните врагове, нацистка Германия и Съветският съюз, са последвали търговското си споразумение с пакт за ненападение. Нещо повече (макар че никой извън Москва и Берлин не знаел със сигурност, докато нацистките архиви не били пленени шест години по-къс-но), Пактът Рибентроп-Молотов бил допълнен с таен протокол:

Москва, 23 август 1939 г.

По повод на Пакта за ненападение между Германския Райх и СССР, подписалите пълномощни министри… обсъдиха границите на съответните си сфери на влияние в Източна Европа. Тези разговори доведоха до следните заключения:

1. В случай на териториално и политическо преустройство на областите, принадлежащи на Балтийските държави (Финландия, Естония, Латвия, Литва), северната граница на Литва ще оформи границата на сферите на влияние на Германия и СССР. В тази връзка, интересът на Лиша в областта Вилна се признава от двете страни.

2. В случай на териториално и политическо преустройство на областите, принадлежащи на Полската държава, сферите на влияние на Германия и СССР ще бъдат ограничени приблизително от линията на реките Висла, Нарев и Сан. Въпросът за това дали за интересите на двете страни е желателно да поддържат една независима Полска държава и как ще бъде ограничена една такава държава, могат да бъдат решени определено при по-нататъшни политически развития. Във всеки случай двете правителства ще решат този въпрос чрез приятелско споразумение.

3. По отношение на Югоизточна Европа от съветската страна бе обърнато внимание на нейните интереси в Бесарабия. Германската страна декларира, че няма интереси в тези области.

4. Този протокол ще бъде третиран от двете страни като строго секретен.

За прав. на Германския Райх Пълномощник на прав. на СССР

Й. фон Рибентроп В. Молотов61

Хитлер и Сталин разрязали Източна Европа на сфери на влияние. Техният тъй наречен “пакт за ненападение” бил съвършен план за агресия.

1000