Европа.История

PENINSULA

циалният език, който представя топонимите във формите, предпочитани от бюрокрацията на управляващата държава, не винаги съвпада с практиката на населението. И най-вече човек забравя, че различните хора имат всички основания да мислят за топонимите по различни начини и че никой няма право да диктува изключителни форми. Derry за един е Londonderry за друг. За един е Antwerpen, а за друг - Anvers. За едни е East Galicia*, а за други Eastern Little Poland **; за други пък същият район се нарича “Западна Украйна”. Древните са наричали реката Борищенес, а съвременните хора я наричат Dnipr, Dnepr или Dnieper. За тях е Oxford или дори Niu-Jin, а за нас винаги е Rhydychen.

“Европейската история” винаги е била двусмислена концепция. Разбира се, и двете думи - както “Европа”, така и “История”, са двусмислени. Името Европа може да се отнася до онзи Полуостров, чиято сухоземна граница дълго време е оставала неопределена - и в този случай историците трябва да решават сами къде ще минават произволните граници на тяхното изследване. Но “европейски” може да се приложи равностойно към народи и култури, които са възникнали на Полуострова - и в този случай историкът ще се бори с разпространените по цял свят проблеми на “Европейската цивилизация”. Думата “история” може да се отнася към миналото изобщо; или разграничавайки се от предисторията, тя може да бъде ограничена до тази част от миналото, за която са запазени всички възможни извори. Когато се занимава с предистория, човек си има работа с доказателства от митовете, от езика и преди всичко от археологията. При историята в стеснения смисъл той се занимава също и с литературни произведения, документи и преди всичко с трудовете на историците преди него. И в двата случая, независимо дали човек е привлечен от края на предисторията или от началото на същинската история, той ще стигне до крайната спирка на европейското пътешествие - остров Крит.

«==»

1628 г. пр. Хр., Кносос, Крит. Изправени на високата северна тераса в двореца, придворните на Минос гледали към далечното море над блестящите маслинови и кипарисови горички. Те били слуги на големия Цар-Жрец, господари на Критската thallassokratia, първата в света “морска империя”. Поддържани от търговията със собствените кораби, които можели да пътуват надалеч, те живеели охолно, в ритуален и административен ред. Техните покои били снабдени с течаща вода и канализация. Стените им били покрити с фрески - грифони, делфини и цветя, нарисувани върху блестящ фон в синьо и златно. Просторните им вътрешни дворове редовно били превръщани в арени за церемониалния им спорт - борбата с бикове. Подземните им складове били претъпкани с огромни каменни бъчви, пълни със зърно, вино и масло за 4000 души. Домашните им сметки били водени безупречно върху меки глинени плочки, като бил използван метод за писане, който прогресирал през вековете през йероглифни, курсивни и линеарни форми. Техните занаятчии били опитни в бижутер-

* Източна Галиция - Б. пр.

** Източна Малка Полша - Б. пр.

ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ

111

ството, железарството, керамиката и фаянса. Те били толкова уверени в силата и просперитета си, че никой от дворците им не бил укрепен .(Виж Приложение III, стр. 1223.)

Религията играела изключително важна роля в живота на минойците. Централен обект на тяхното обожествяване вероятно е била Земната богиня, по-късно позната като Рея, майка на Зевс. Тя била показвана в много форми и от множество гледни точки и била съпровождана от други по-маловажни божества. Светилищата й се намирали на планинските върхове, в пещерите или в дворцовите храмове. Оцелели гравирани камъни показват голи жени, прегърнали свещените валчести камъни в екстаз. Жертвоприношенията били свързани с култа към Бика, с оргии и множество ритуални вещи като олтарни маси, съдове за оброци, кофи за кръв и статуетки на богинята на плодородието, където тя е изваяна с изключително тънка талия. Вездесъщите символи - рогове на бик и на labrys, или двуглава брадва, били носени на високи прътове по време на процесиите. Във време на опасност или бедствие жертвоприношенията на животни били допълвани с жертвоприношения на деца, дори с канибалски пиршества. (Все пак съпругът на Рея, Кронос, се помни като бог, който е разкъсвал и изяждал деца, и ако не е била една навременна хитрост, той е щял да изяде и малкия Зевс.) Поради това минойските ритуали били напрегнати. Но това е била важна съставка от социалния цимент, който поддържал обществото мирно и единно в продължение на векове. Някои наблюдатели отбелязват отсъствието на съвременна мъжественост в изображенията на минойските мъже21. Тези забележки задължително повдигат въпроси за ролята на острова при преминаването от “примитивния матриар-хат” към началото на “патриархалната войнственост”. (Виж Илюстрации 3,4.)

Минойската цивилизация процъфтявала на остров Крит най-малко хиляда години. Според сър Артър Евънс, правил разкопки в Кносос, тя е преминала през девет отделни фази, като всяка от тях може да се идентифицира с определен стил в керамиката, от ранноминойска I до късноминойска III. Зенитът бил достигнат някъде по средата на минойска II, през втората четвърт от второто хилядолетие пр. Хр. До това време, без придворните на терасата да знаят за това, първата от “големите катастрофи” била надвиснала над тях.

Етническата идентичност на минойците е предмет на значителни спорове. Старото предположение, че те са били елини, вече не се възприема широко. Линеарният А-шрифт, който може да даде ключ към езика от по-ранните периоди, още не е дешифриран; докато линеарният В-шрифт, който през 1952 г. бе идентифициран определено като гръцки, съвсем ясно принадлежи към последната фаза. Артър Евънс бе убеден не само в силното египетско влияние върху Крит, но и във възможността за египетска колонизация. “Оправдано може да бъде зададен въпросът, дали във времената… които отбелязват триумфа на династическия елемент в Долината на Нил, една част от по-старото население… в действителност не се е заселило на Крит.“22 Обаче в периода на второто хилядолетие в Крит, изглежда, са нахлували няколко преселнически вълни. С основание може да се предположи, че елинизацията на острова е започнала с една от най-късните вълни, известно време след “големите катастрофи”.

Друга възможност ни води към предположението, че в средния период минойците са били хети от Мала Азия. Хетите били индоевропейци и говорели език, наречен канезийски. Тяхната голяма конфедерация била около онова, което сега се нарича Хатусас в Анатолия, и те отправяли големи предизвикателства както към Месопота-

112

Карта 5. Древна Егея, II хилядолетие пр. Хр.

мия, така и към Египет. През XIV век пр. Хр. техният най-велик управник, Супилули-умаш или Шубилулиума (около 1380-1347 г. пр. Хр.) разширил владенията си чак до Йерусалим. През 1269 г. пр. Хр. хетите подписали съюзнически договор с Египет. (Двуезичният текст върху плочката, документирал това събитие, е най-старият съществуващ дипломатически документ и сега е изложен във фоайето на сградата на ООН в Ню Йорк.) През 1256 г. пр. Хр. хетитският цар Катушилиш III пътувал до Египет, за да присъства на сватбата на дъщеря си с фараон Рамзес II. И така, след като хетското влияние се е разпространило толкова широко в Близкия изток, много е вероятно то да е било пренесено от полуостров Мала Азия на остров Крит. Нещо по-специфично, откриването на култа към бика в хетския център Катал Хюк в Анатолия предполага една много по-близка връзка. Но нищо не е сигурно.

ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ

113

Според една по-късна гръцка легенда Крит бил родното място както на Зевс, така и на страховития Минотавър. Зевс, след като отвлякъл Европа, просто я занесъл на своя роден остров. Една пещера на връх Иди все още се показва на туристите като мястото, където се е родил той. Минотавърът, от друга страна, бил продукт от страстта на един чужденец. Разказва се, че Пасифая, царицата на Минос, харесала един жертвен бик, представен от морския бог Посейдон, и с помощта на Дедал, архитекта на Кносос, успяла да се съвкупи с него. За тази цел Дедал изработил куха дървена крава, в която дръзката царица вероятно е заела подходяща поза. Отрочето, резултат от това съвкупление, бил чудовищният Минотавър - наполовина човек, наполовина звяр, I’infamia di Creti. И тогава на Дедал му заповядали да построи лабиринт, в който да го държи.

На този етап интригата се затегнала с пристигането на Тезей, героя от Атина. Силното желание на Тезей да убие Минотавъра може да бъде обяснено с факта, че той бил дете на друга майка, която се съвкуплявала с бик. И така той се присъединил към ежегодната група от седем момчета и седем девойки, които Атина плащала като данък на Крит, и успял да стигне до Кносос; успявайки да се оправи в лабиринта с помощта на едно кълбо, което му дала Ариадна, дъщерята на Пасифая, той убил Минотавъра. После избягал с Ариадна в Наксос, където я изоставил. С още един достоен за оплакване пропуск, приближавайки Атина, той забравил да даде уговорения сигнал за успех, при който трябвало да смени черното си платно с бяло. Отчаяният му баща Егей се хвърлил в морето, което по-късно било кръстено на неговото име. Тези истории определено могат да бъдат датирани към времето, когато Крит бил великата сила, а гръцките общности на Полуострова са били зависими васали.

Дедал също е похвален от легендата, която му приписва първия полет в историята на човечеството. След като Минос му забранил да напуска Крит, той изработил два чифта криле от восък и пера и заедно със своя син Икар излетял от склоновете на връх Иди. Икар летял прекалено близо до слънцето и паднал, за да намери смъртта си. Но Дедал продължил полета си и стигнал до Полуострова. “Минос може и да притежава всичко, написал Овидий, но не и въздуха” (Omnia possideat, non possidet aera Minos).

Връх Иди се издига на 8 000 фута (2434 м) над морето и човек може да си представи добре как топлите течения са носили тези човешки птици на височина, откъдето цялата егейска цивилизация е била простряна като карта под тях. Самият Крит, камениста лента, дълга около 130 мили, е обърнат на юг - към бреговете на Африка, и на север - към Егейско море. На северозапад е разположен полуостров Пелопонес, доминиран от град Микена с неговите царски “като пчелни кошери” гробници и неговата Лъвска порта. На североизток, в ъгъла на Мапа Азия, се издига древният град Троя. В центъра са пръснати Цикладските острови, първите колонии на Крит. Най-близо от всички, поставен като диамант в обков от черен кехлибар, в дълбокото синьо море, красив и зловещ, се издига съвършеният конус на остров Тера.

Съмнително е дали минойците са знаели много за земите и народите отвъд обсега на техните кораби. Те, разбира се, са познавали Северна Африка, особено Египет, с който са търгували: критски пратеници са нарисувани по храмовите стени в Тива. Кносос на върха на своето великолепие в късната минойска фаза II съвпаднал с края на осемнадесетата династия на Аменхотеп III и следователно с възкачването

8. Европа

114